Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

210 години от рождението на Джузепе Верди

Портрет на Верди от Джузепе Бордини
Снимка: CC

Италианският оперен маестро Джузепе Верди още приживе получава заслужено признание. Творбите му са в основния репертоар на всички големи оперни театри – желани и приемани с бурни овации заради прекрасните мелодични линии, силните образи, действие, което разгръща психологични драми, в които се третират извечни теми за любовта, верността, състраданието, душевната чистота и искреност от една страна и противоположните на тях изневяра, жестокост, ревност, отмъстителност.

С всяка нова творба Верди надгражда и усъвършенства композиторския си език и стил, успява да концентрира драматичното действие. От първите доста пестеливи откъм оркестрови средства и багри опери, постепенно Верди открива за себе си нови похвати във вокалните партии и оркестрацията, като запазва най-отличителната черта на стила си – таланта си на мелодик. Усвоява и принципи от голямата френска опера с употребата на по-цветна оркестрация и по-мащабни сцени, на фона на които разгръща музикалните си идеи, като запазва топлината и искреността във вокалните линии на своите протагонисти.

В съботната оперна вечер (14 октомври от 20 часа), посветена на творчеството на Верди избрахме фрагменти от три опери, създадени по сюжети на великия английски драматург Шекспир – "Макбет", "Отело" и "Фалстаф". В тях ще се насладим на интерпретационното майсторство на Шерил Милнс и Криста Лудвиг, Лучано Павароти, Кири Те Канава и Лео Нучи, Брин Терфел, Томас Хемпсън, Доротея Рьошман, в спектакли и записи под диригентството на Карл Бьом, Дьорд Шолти и Клаудио Абадо.

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Софийски музикални седмици" – фестивал с дълга история и бъдеще

Международният фестивал "Софийски музикални седмици" е най-старият културен форум у нас, който не е прекъсвал своите издания през 55-годишната си история, въпреки многобройните трудности и сътресения. Фестивалът се радва на хиляди съмишленици и ценители на класическата музика от цял свят, които следят с интерес концертите и събитията през годините...

публикувано на 04.07.24 в 09:25

Маестро Валентин Пейчинов отново в България

Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..

публикувано на 01.07.24 в 16:35
Виктор Янакиев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Виктор Янакиев – класически музикант

През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..

публикувано на 01.07.24 в 13:19

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..

публикувано на 01.07.24 в 12:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40