По повод 120 години от рождението на Златю Бояджиев на 22 октомври в къщата-музей "Златю Бояджиев" в Стария град беше организирано честване с официално откриване на изложба с негови картини, допълнена и с непоказвани все още творби.
В това предаване с Красимир Линков, директор на Градското художествена галерия на град Пловдив, разговаряхме за събитието, за творчеството на художника, за историята на галерията и за нейните колекции.
Той сподели и свои лични спомени за Златю Бояджиев. "Аз го помня…. Помня неговата характерна походка, характерният му силует. Той всеки ден почти излизаше, сядаше на един стол в един млечен бар на главната улица. Около него винаги бяха негови приятели и почитатели. Които, от една страна, го подкрепяха, от друга страна, по някакъв незнаен начин общуваха с него, защото говорът му (след инсулта) беше много труден. Винаги един фотоапарат висеше на врата му и той непрекъснато снимаше. И после тези снимки, с помощта на негови приятели, ползваше за сюжети на своите картини…“
Като изкуствовед, Красимир Линков посочи особеното въздействие на творбите на художника, на мистичните моменти и символиката в неговото творчество. "Що се отнася до това – да се проникне в сложността на неговото творчество – това наистина е една много трудна е непосилна задача, въпреки че изглежда много ясно и лесно. Но има неща, за които човек би могло да си зададе въпроси.
Например има една картина, която изобразява "Нотр дам дьо Пари" – Парижката света Богородица – и пред тази катедрала има и гилотина. Има извършване на наказание, на гилотиниране и публика. Много е странно как така Златю Бояджиев свързва нещата…?! Известно е от историческа гледна точка, че на това място са се извършвали екзекуции… Как това е достигнало до съзнанието на Златю Бояджиев, бихме могли само да гадаем…"
ГХГ - Пловдив e разположена в девет експозиционни сгради, в които са изложени различни по тематика колекции от художествени творби, като общата постоянна експозиция, сред чиито картини е и "Портрет на Софроний Врачански", която се смята за първия светски портрет в българското изкуство.
Другите постоянни експозиции са "Иконната сбирка“, "Енчо Пиронков", "Цанко Лавренов“, "Мексиканско изкуство“, "Георги Божинов-Слона“ и други… Днес галерията притежава повече от 7200 творби – живопис, графика, скулптури и приложни изкуства, икони, мексиканско изкуство, фотографии..
Красимир Линков разказа и историята на експонатите на мексиканското изкуство, които са изложени в отделна сграда:
"...Това е една интересна история, в която лично съм забъркан… Това беше всъщност по повод на 1300-годишнината на българската държава. Очевидно на държавно ниво са обменени такива идеи. Мексико подари на България хиляда и триста графики от различни художници, а България подари за стогодишнината на град Мореля сто български графики. Казах, че лично съм забъркан в тази история, защото тогава бях първият уредник на тази експозиция и тогава дойде госпожа министърът на културата на Мексико, която гостува в Пловдив. Тя беше очарована от града и може би това е причината в Пловдив да има такава къща-музей на мексиканското изкуство…"
Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..
Това, което открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва Яна Титова за пиесата на Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...
След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата “Аполония”. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска е по документалните разкази “Забравените от небето” на Екатерина Томова и разказва за архитект Дафни Бело от Ню Йорк. Дафни неочаквано..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои..
В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската култура и изкуство. "Наистина вярвам, че културата е обединител. Представяйки българска култура на европейска, на чужда сцена, се създават мостове към нашата държава, които изграждат позитивен..
На 10 септември дворът на Драматичния театър в Пловдив ще се превърне в сцена за една специална музикална вечер. Певицата и пианистка Александра Борисова –..
След успешното си представяне в галерията на СБХ в София, мащабната ретроспектива, посветена на легендарния художник Любен Зидаров, гостува в Пловдив...
В Пловдив на ул. "Иван Вазов" започва третото издание на фестивала Station Street Festival. Фестивалът събира на една сцена музика, култура, изкуство,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg