Монтана е един от българските градове с древна история. След като през 29 г. пр. н.е. римляните създават провинция Мизия, на територията на Северна България, по тези места се разполагат военни части, със задачата постоянно да охраняват завладените земи. През 134 г. от н.е. за първи път името на военния лагер се споменава като "Монтанорум президиум" или в превод "Стражеви пост на планините". А трийсетина години по-късно, създаденото вече селище около военните кохорти, наречено "Цивитас Монтаннензиум" или Монтана, получава статут на град и на регионален център. При разкопки в района на един от впечатляващите културни паметници – крепостта Монтана, на хълма Калето – са разкрити следи от жилища още от каменно–медната епоха (V-ІV хил.пр.н.е.). Също така са намерени и доказателства, че през І хил.пр.н.е. тези земи са обитавани от тракийското племе трибали. По време на римското владичество Монтана се счита и за важен култов център. В подножието на крепостта, при големия извор, е разкрито древно скално светилище. Главните божества в светилището са Диана – "Покровителка на Монтана" и Аполон.
В най-новия си период, в различните етапи на своето развитие, градът е преименуван няколко пъти – Кутловица, Фурдинанд, Михайловград. С президентски указ от 18.03.1993 г. град Михайловград става Монтана.
Първите стъпки в музейното дело на града, са направени с учредяването на археологическото дружество "Монтанензиум", през 1937 г. През 1953 г. отваря врати и специализирана музейна институция, наречена "Музей на септемврийското въстание 1923 година". А от 7 април 2006 г. музеят вече е със статут на Регионален исторически музей. Във фондовете на РИМ-Монтана се съхраняват повече от 60000 движими културни ценности, които представят различни периоди – от каменно-медната епоха до първите десетилетия на 21 век, а музейните експозиции са разположени в три основни сгради.
Сред по-интересните експонати са копие на Якимовското съкровище – оригинално съкровище от XIV век, което съдържа бижута и коланни апликации. Също и епиграфски паметници от римската епоха, като трябва да се знае, че каменните надписи са единствените писмени сведения за античната история на града и региона. Впечатляващи са и колекциите от икони, чипровски килими, фотоапарати, часовници, телефони, оръжейната колекция.
За богатото културно наследство на региона и за съхранените експонати, в това предаване разговаряме с доцент д-р Ваня Иванова, директор на РИМ-Монтана.
Костадина Костова, авторката на "Трето царство", се завръща с нов исторически роман, който този път е посветен на траките и по-конкретно разказва живота на Антония Трифена. След като в първата си книга ни разходи из Третото българско царство с майсторски изграден сюжет, в който си дават среща непреходните теми за силата на мечтите и тежестта на дълга,..
Цветно и сетивно пътешествие предлага четвъртата изложба на Цвети Александрова, озаглавена "Феята на цветята". Авторката представя живописна колекция, вдъхновена от красотата, нежността и пъстротата на живота. Всяка картина носи в себе си усещане за нежност, светлина и движение, превърнати в цвят. Характерно за творбите на Цвети Александрова е..
Моногамен ли е човекът в своята същност? Форма на общуване ли е сексът? За какво действително можем да говорим и какво не можем да афишираме? Защо в този секуларизиран свят думата "бог" е мръсна дума? В мисленето ни ли е най-големият ни проблем? Кое е онова качество, необходимо на човека, за да оцелее в саморазрушителния процес, към който върви –..
Лекцията "Стъпка по стъпка, знак по знак: българската везба като песен" предлага разговор за абстрактни символи. Тя препраща към шевиците и нищи същината, която тези стилизирани изображения се опитват да уловят. Лекторката Олга Николова разсъждава за хората, украсявали дрехите си с шевици, и търси възможните значения на традиционната везба за нас в..
Александър Маринов-Санчо работи основно като преводач и редактор от и на английски език. Още в ранното си детство той е запленен от две неща – езика и природата. Интересът към първото го отвежда в специалност "Класическа филология" в Софийския университет, където през латинския и старогръцкия опознава по-добре и родния си български. Когато поема по..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg