Монтана е един от българските градове с древна история. След като през 29 г. пр. н.е. римляните създават провинция Мизия, на територията на Северна България, по тези места се разполагат военни части, със задачата постоянно да охраняват завладените земи. През 134 г. от н.е. за първи път името на военния лагер се споменава като "Монтанорум президиум" или в превод "Стражеви пост на планините". А трийсетина години по-късно, създаденото вече селище около военните кохорти, наречено "Цивитас Монтаннензиум" или Монтана, получава статут на град и на регионален център. При разкопки в района на един от впечатляващите културни паметници – крепостта Монтана, на хълма Калето – са разкрити следи от жилища още от каменно–медната епоха (V-ІV хил.пр.н.е.). Също така са намерени и доказателства, че през І хил.пр.н.е. тези земи са обитавани от тракийското племе трибали. По време на римското владичество Монтана се счита и за важен култов център. В подножието на крепостта, при големия извор, е разкрито древно скално светилище. Главните божества в светилището са Диана – "Покровителка на Монтана" и Аполон.
В най-новия си период, в различните етапи на своето развитие, градът е преименуван няколко пъти – Кутловица, Фурдинанд, Михайловград. С президентски указ от 18.03.1993 г. град Михайловград става Монтана.
Първите стъпки в музейното дело на града, са направени с учредяването на археологическото дружество "Монтанензиум", през 1937 г. През 1953 г. отваря врати и специализирана музейна институция, наречена "Музей на септемврийското въстание 1923 година". А от 7 април 2006 г. музеят вече е със статут на Регионален исторически музей. Във фондовете на РИМ-Монтана се съхраняват повече от 60000 движими културни ценности, които представят различни периоди – от каменно-медната епоха до първите десетилетия на 21 век, а музейните експозиции са разположени в три основни сгради.
Сред по-интересните експонати са копие на Якимовското съкровище – оригинално съкровище от XIV век, което съдържа бижута и коланни апликации. Също и епиграфски паметници от римската епоха, като трябва да се знае, че каменните надписи са единствените писмени сведения за античната история на града и региона. Впечатляващи са и колекциите от икони, чипровски килими, фотоапарати, часовници, телефони, оръжейната колекция.
За богатото културно наследство на региона и за съхранените експонати, в това предаване разговаряме с доцент д-р Ваня Иванова, директор на РИМ-Монтана.
Четири от филмите в програмата на 43- тия Фестивал на българското кино " Златна роза" са подкрепени от програма " Творческа Европа – МЕДИА". Това са пълнометражните "Пакет Вечност", дебют на Магдалена Илиева, и "Стадото" на Милко Лазаров, и късометражните " Eraserhead в плетена торба за пазар" на Лили Кос и " Срамота" на Ивет..
В редакция "Хумор и сатира" имаме особен интерес към фалшификатите, може би защото много сме патили от тях. Тази седмица открихме любопитен фалшификат в Англия и веднага проверихме възможен ли е той в България. Резултатът от проверката, както и още доста полезна информация, можете да чуете в неделя веднага след новините в 18 часа, за когато сме..
43-тият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" представя общо 54 игрални филма и 2 сериала. В конкурсната програма за пълнометражно кино тази година се състезават 16 филма, сред които са "Любоф" на Ивайло Христов, "Стадото" на Милко Лазаров, дебютните "Плът" на Димитър Стоянович, "Диви ягоди" на Татяна Пандурска и "Пакет Вечност" на..
Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото издание на фестивала "Златна роза". "До този момент гледам неща, които би трябвало да зададат една нова вълна в българското кино, но засега надеждата ми и желанието не се изпълняват – ако..
Изложбата под открито небе "100 килима от Котленско" ще се състои от 19 до 22 септември в екоселище "Синия вир" в село Медвен. Събитието събира на едно място ръчно тъкани килими, всеки от които носи духа на Котленския край, историите на женските ръце, които са ги създали, и символите, вплетени в традицията, разказва Дора Куршумова. Изложбата..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони ,..
Ако трябва да се преселите на необитаема планета, какво бихте взели със себе си? А какво би взел художникът Милко Божков? Ще разберете, ако..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg