Творба започваща с мистериозен хор на духовете на виното и бирата. Отчаян майстор на словото утолява любовната си мъка с алкохол. И докато в Операта в Нюрнберг започва второ действие на Моцартовия "Дон Жуан", група студенти предпочитат да останат в таверната на театъра за да чуят разказите на поета за необикновените му романтични премеждия. Разбира се, всичко това се случва в невероятната последна опера на Жак Офенбах – "Хофманови разкази", която триумфира през ноември на сцената на Кралската опера на Валония в Лиеж с великолепен вокален екип и интелигентна сценична реализация на Стефано Пода.
Италианецът е познат на публиката в Лиеж с впечатляващата постановка на "Фауст" от Шарл Гуно през 2019 г. Освен режисурата, Стефано Пода създава и сценографията, костюмите, осветлението и хореографията на продукцията. Той използва мащабен декор, показващ богата колекция на произведения на изкуството, подредени грижливо върху рафтове и ниши на огромна библиотека – тя заема цялата сцена в дълбочина и височина. Според режисьора изложените артефакти са отделни късове от житейския път на Хофман. В централната стена на библиотеката е изрязана кръгла повърхност, която в отделните действия се превръща в работната стая на поета, венециански канал с плуваща гондола, огромна рулетка и визуално впечатляваща огромна грамофонна плоча със записи на майката на Антония – бележита певица от близкото минало. Стефано Пода прави психологически прочит на душевността на поета, чиято натура е неспокойна, търсеща, с големи емоционални амплитуди. Сценографията е абстрактна, стилна, тя не може да бъде ситуирана в дадена епоха. Интелигентно се използва и осветлението. Във всяко действие сценичната картина е допълнена от осем стъклени кабини. В тях, освен любимите на Хофман, виждаме и техни прототипи – в първо действие това са известни кукли, сред които и Копелия; във второто тяхното място заемат знаменити сопрани от миналото като Съдърланд и Калас; а във венецианската сцена антологията е попълнена от прочути куртизанки – главни героини в бележити опери, като Виолета и Таис.
Изпълнителският състав на премиерния спектакъл на 19 ноември бе на много високо ниво. И също както преди четири години във "Фауст" публиката видя забележителен Мефистофел в лицето на Илдебрандо Д'Арканджело, така и сега най-завършеното постижение във вокално и актьорско отношение показа опитният бас-баритон Ервин Шрот в ролите на четиримата злодеи. Дяволският образ задвижваше цялата интрига в операта. Уругвайският певец създаде образ на елегантен, физически привлекателен демон. Шрот влезе напълно в кожата на героите, с присъствието си владееше сцената, той нито за момент не погледна към диригента. Вокалът му бе обемен, наситен, богато нюансиран. Ервин Шрот изпя великолепно любимата на всички баси ария "Бляскав диамант".
Сопраното Джесика Прат се справи успешно с голямото предизвикателство да изпълни и трите главни женски партии - разнородни както по темперамент, така и по вокални изисквания. Самият Офенбах настоява трите героини да се пеят от една певица. Австралийката премина през изпитанието благодарение на изключително сигурната си техника и с разумния подход да пее партиите със своята гласова природа, без да се стреми към прекалена драматичност и форсиране. В дадени пасажи вокалната ѝ линия може би бе тънка, но тя безспорно премина с голяма лекота през колоратурите на Олимпия и последвалите още по-трънливи бравури във финалния валс. Красивият романс на Антония прозвуча с естествен лиризъм, а гласът на Прат се разтвори в емоционалния терцет, когато младата девойка чува гласа на покойната си майка. Във венецианското действие бе включена малко позната, но атрактивна и виртуозна ария на Жулиета – "L'amour lui dit: la belle", с колоратури, по-трудни от тези в арията на куклата. По-скромна бе изявата на певицата в актьорско отношение.
В убийствено трудната централна роля на Хофман се изяви мексиканецът Артуро Чакон-Крус, опитен певец с над 60 роли в репертоара си. Лиричният тенор създаде ярък образ на страстен, искрен поет, следващ всеки свой нов артистичен импулс. Той показа завидна гласова издръжливост, необходима за маратонската партия. Бях впечатлен повече от спонтанния, широк, висок регистър на Чакон-Крус, докато медиумът ми се стори неравен и леко форсиран. Задачата му в известната балада за Клайнцак бе допълнително усложнена от решението на режисьора работната стая на поета да се върти непрекъснато на 360 градуса по време на арията, докато певецът някак си трябваше винаги да остане изправен и да пее. Музата е винаги близо до поета, за да направлява неспокойната му артистична натура. Великолепна изява на Жули Булиан - лиричен мецосопран с не толкова обемен, но техничен глас с лесни, свободни височини и интелигентно фразиране. Канадката изпя красиво цигулковата ария от второ действие. Чертите комични тенорови роли бяха решени като загадъчни магьосници, които наблюдават действието – убедителна изява на Венсан Ордоно. Чудесен бе приносът и на мецосопрана Жули Байи като майката на Антония.
Музикалният директор на Операта в Лиеж – Джампаоло Бизанти, ръководи уверено сложната, комплексна партитура на Офенбах, като извлече запомнящ се лиризъм в оркестъра, фини нюанси, елегантен звук и в най-драматичните кулминации. Балансът с певците бе безупречен, а ансамблите много прецизно изработени. Запомнящо се бе и участието на хора, подготвен от Денис Сегон.
На финала, в епилога, след всички авантюри, сме отново в работния кабинет на поета, който е съкрушен, самотен, изморен. Артистът посяга към алкохола, но вярната Муза отново му подава ръка и го насърчава да не пропилява таланта си и да се труди. Трудът и изкуството ще излекуват раните му. Изкуството, което ни прави по-добри.
Plovdiv Jazz Fest подготвя своето 11- о издание, което ще се състои от 7 до 9 ноември в Пловдив. За поредна година един от най-значимите джаз фестивали в страната дава възможност на българската публика да се срещне с някои от големите имена в света на джаза днес. Всяка фестивална вечер от 7 до 9 ноември в Дом на културата "Борис Христов" в..
16 октомври Концерт на Андре Шуен (баритон) и Даниела Хайде (пиано). 3.00 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Четири сериозни песни (Vier ernste Gesänge), оп. 121: "И човек е подобен" (Denn es gehet dem Menschen); 2. "Обърнах се и погледнах" (Ich wandte mich und sahe an alle); 3. "О, смърт, как си горчива" (O Tod, wie bitter bist du); 4. "Ако говорех с..
Българската арфистка, пианистка и композитор Росица Милевска се завръща в София със специален концерт, в който ще представи своя нов проект Double Vision. На сцената с нея ще застане френският барабанист Седрик Льо Дон – музикален партньор, с когото се изявяват заедно на престижни фестивали и клубове по целия свят. Албумът Double Vision предстои да..
След успеха на авторския спектакъл "Моят глас" легендата на българската джаз и поп сцена Камелия Тодорова се завръща пред публиката в “Топлоцентрала” с нов музикален проект – "Моите песни“. Ако "Моят глас" e личен разказ, в който музиката се преплита със слово, то в "Моите песни" разказът е само музика в нова мултимедийна среда – жива, искрена и..
Има фестивали и фестивали. Има обичайно хубави и интересни, а има и такива, в рамките на които има много търсене, много намиране, много премиери, специално написано творби и оригинални концепции. "Дните на виолата" са от точно този тип фестивали. Започнали през 2015 по идея на проф. д-р Владислав Андонов (преподавател по виола, разбира се) от..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува д-р Меги Попова – преподавател по философия на политиката и правото в Софийския..
В епизод 608 "Трамвай по желание" среща своята публика с изтъкнатия изкуствовед проф. Аксиния Джурова. Конкретен повод за гостуването на проф...
Plovdiv Jazz Fest подготвя своето 11- о издание, което ще се състои от 7 до 9 ноември в Пловдив. За поредна година един от най-значимите джаз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg