Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

100 години от рождението на оперната прима Катя Попова

Снимка: plevenmuseum.dir.bg

На 21 януари се навършват 100 години от рождението на една велика българка, която има кратък но впечатляващ живот с множество изяви у нас и по световните оперни сцени; наричана от италианската преса "българската Тебалди" – Катя Попова.

Родена в Плевен, но покорила сърцата на любители и професионалисти в най-големите оперни театри и концертни зали в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Куба, Полша, Румъния, Русия, Унгария, Финландия, Чехословакия, Югославия, Япония. С отличие завършва Държавната музикална академия.

Дебютира през 1947 г. на сцената на Софийската народна опера като танцьорката Есмералда от "Продадена невеста" на Б. Сметана; следват Ксения от "Борис Годунов” на М. Мусоргски, Анна от "Веселите уиндзорки" на А. Николай, Микаела от "Кармен" на Ж. Бизе; Маргарита от "Фауст" на Ш. Гуно – изпълнение останало като върхово постижение в историята на българския оперен театър. Триумфалният ѝ път по световните подиуми започва от 1956 г. след специализацията ѝ в Болшой театър в Москва.

Оперната дива има изразена обществена позиция и допринася с действията си много за фестивала "Софийски музикални седмици", за Съюза на музикалните и танцови дейци, тя е сред основателите и първите участници през 1966г. в Международния музикален фестивал в родния ѝ град Плевен, наречен по-късно на нейно име "Лауреатски дни Катя Попова".

Носителка е на редица награди, почетни звания и отличия, сред които първа награда от ІV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), втора награда от Международен музикален фестивал "Пражка пролет" (1954). Наградена е с ордените "Кирил и Методий" първа степен и "Народна Република България" трета степен.

Бурната ѝ кариера внезапно прекъсва поради рано отнетия ѝ живот при самолетна катастрофа края Братислава на 24 ноември 1966 г. Но споменът за Катя Попова остава в безценните ѝ записи. В предаването на 20 януари от 20 часа ви предлагаме пълен запис то 1964 г. на операта "Ивайло" от Марин Големинов.

Действащи лица и изпълнители:
• Ивайло, войвода на селското въстание, овчар – Павел Герджиков (баритон)
• Кремена, жена на Ивайло – Катя Попова (сопран)
• Мария, българска царица – Надя Афеян (мецосопран)
• Андроник, византиец, придворен на царицата – Любомир Бодуров (тенор)
• Тертер, велик болярин – Светослав Рамаданов (тенор)
• Годеслав – Борис Игнатов Христов (баритон)
• Добрил – Владимир Желязков (баритон)
• Грудю – Гецов Коста, тенор
• Дядо Продан, гуслар – Кирил Дюлгеров (тенор)
• Отец Серафим, игумен – Георги Сапунджиев (тенор)
• Вихър, другар и помощник на Ивайло – Трайчо Баташки (тенор)
• Млада, жена на Вихър – Виолета Митова (сопран)
• Евросина, византийка, приближена на царицата – Сийка Петрова (мецосопран)
• Теокиста, игуменка на търновски манастир – Йорданка Димчевска (мецосопран)
• Теодор, болярин, придворен на царицата – Иван Михайлов (баритон)
• Дуругуч, кумански наемник– Павел Манолов (бас)
• Гъркини – Вергиния Керанова, Цена Рашкова, Мара Хинова
• Боляри – Юри Рамаданов, Иван Койчев, Атанас Атанасов
• Вестител – Атанас Атанасов (тенор)
• Боляри, войници, бойци на Ивайло, селяни, народ
Хор и оркестър на Софийската опера, запис от 1964 г.
Диригент – Марин Големинов
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"THE BIG ROCK SHOW" на GEOFF TATE идва в София

По онова време, в изглеждащия сега далечен като друга галактика край на 80-те години, почти всеки интелигентен метъл фен харесваше "Куинсрайк". Или най-малкото беше заинтригуван от тях. В морето от твърди банди те бяха нещо ярко и различно, звучаха сложно, но увлекателно, а концептуалните идеи на албумите им бяха съизмерими с величия като "Пинк Флойд" и..

публикувано на 12.11.24 в 09:12

Александра Карастоянова-Херментин с награда от Залцбургското общество за цялостно творчество

Голямата награда за изкуство на държавата е най-високата награда, която Залцбург присъжда на всеки четири години в областта на визуалните изкуства, литературата, музиката и сценичните изкуства. През 2024 г. Александра Карастоянова-Херментин ще бъде първата жена композитор, която ще я получи. Церемонията по награждаването ще се състои на 12 ноември в..

публикувано на 12.11.24 в 08:00

Любомир Денев-син: Идеята ми е да представя рядко изпълнявани български творби

Симфоничният оркестър на Българското национално радио започва нова линия концерти с изцяло българска музика. Предвидени са четири събитията през сезон 2024/2025, които ще се състоят в Първо студио на Радиото. Първият концерт е на 13 ноември, сряда, с начален час 19.30. Програмата е избрана и селектирана от Любомир Денев-син, който ще дирижира..

публикувано на 11.11.24 в 08:00

Нова постановка на най-красивата и лирична опера на Леош Яначек – "Катя Кабанова" в Лиеж

"Катя Кабанова" на Леош Яначек се игра през октомври в Кралската опера на Валония в Лиеж в нова постановка на френската режисьорка Орор Фатие. В шестата творба на бележития чешки композитор са отразени две негови големи увлечения. Първото е голямата му страст към руската литература, а второто е несподелената, платоническа любов на Яначек към доста..

публикувано на 10.11.24 в 09:05

"Момичето от Запад" в Националната опера на Лион

Калифорнийският автор Дейвид Беласко вдъхновява два напълно различни женски персонажа в творбите на Пучини. Мадам Бътерфлай съществува само чрез желанието на мъжете и умира с разбито сърце, както са склонни да правят оперните героини, докато Момичето от Златния Запад получава когото иска с огнестрелно оръжие в ръце. "В Лион диригент на Пучини е..

публикувано на 09.11.24 в 07:55