Иван Спасов – неуморният новатор

Определят Иван Спасов като един от основоположниците и апологети на българския музикален авангард. Композитор, пианист, диригент, педагог, музикален общественик и публицист – във всички тези направления той отстоява идейно-художествените си и естетически позиции за утвърждаване на новата изразност в съвременната българска музикална култура. Но значимостта и измеренията на творческите му постижения отдавна са надхвърлили хоризонта на определението авангардист. Възпитаник на двама от колосите на музикалната ни класика – Георги Димитров по дирижиране и Панчо Владигеров по композиция, усвояването на новата изразност и идейни концепции продължава във Варшавската академия в класа по дирижиране на световно известния симфоничен диригент Станислав Вислоцки и композиция при ректора на академията Казимйеж Шикорски. Картината на формирането на твореца се допълва от посещаваните от него летните курсове за нова музика в Дармщат. И в двата центъра на европейския авангард, Варшава и Дармщат, звучат творби на младия български творец: във Варшава той дирижира своята Първа симфония с тамощната филхармония, а в Дармщат радиооркестърът на Франкфурт, под диригентството на М. Гилен, изпълнява неговите "Епизоди за четири групи тембри". Тази творба се утвърждава като една от жалонните в музиката на Спасов с употребата в нея на алеаторната техника: други произведения, с които той започва системно да води българската музикална мисъл към авангардния език са "Музика за приятели", извеждаща на преден план хепънинга като преживяване или пък съчетанието на живо изпълнение с магнетофонен запис в "Литании" – във всички тях Спасов се утвърждава като пионер в съвременната ни култура. Същевременно той не прекъсва връзката с наследените традиции и националната идентичност, а тъкмо обратното – обновява ги, особено в хоровите си опуси, базирани на фолклора или пък в произведенията на сакрална тематика (вокално-инструментални и хорови), където сакралното се претворява в най-широк спектър.

Всичко това утвърждава Иван Спасов като своеобразно самобитно явление в музикалната ни култура. От една страна той не копира в нито едно отношение своите учители. Същевременно успява да подчини усвоения опит на една по-висша цел – техниките на музикалния авангард при него не са цел за постигане, а средство за себеизразяване; форма, която той изпълва с художествено съдържание в противовес на експеримента заради самия него.

Тази идейно-естетическа позиция Иван Спасов отстоява и в качеството си на диригент. Основател на три институции: Пловдивски камерен оркестър, музикалното общество "Пловдивска музикална младеж" и Пазарджишки оркестър, превърнал се в един от стожерите на новоучредения в началото на 70-те години фестивал "Зимни музикални вечери" (също основан от Иван Спасов). Чрез тези състави той става първият изпълнител за България на творби от Пендерецки, Константин Илиев и други свои съвременници. Същите тези идеи той утвърждава и в литературните си съчинения.

Затова в два поредни вторника – 23 и 30 януари от 19.30 часа предаването "Студио музика" отдава заслужено внимание и почит към личността, делото и творчеството на Иван Спасов, чиято 90-та годишнина от рождението българската музикална общественост отбелязва през 2024 г. Наши пътеводители в музикалния свят на Иван Спасов ще бъдат неговата съпруга проф. Василка Спасова, пианистката проф. Роксана Богданова, първият дипломиран студент по композиция на основания от Иван Спасов композиторски клас в АМТИИ - Пловдив и понастоящем преподавател в същата институция – доц. Светослав Карагенов, както и диригентът и преподавател в НМА "Проф. Панчо Владигеров" д-р Иван Стоянов. В предаването освен музиката на Иван Спасов ще звучи и неговият глас, съхраняван в Златния фонд на Българското национално радио!