Определят Иван Спасов като един от основоположниците и апологети на българския музикален авангард. Композитор, пианист, диригент, педагог, музикален общественик и публицист – във всички тези направления той отстоява идейно-художествените си и естетически позиции за утвърждаване на новата изразност в съвременната българска музикална култура. Но значимостта и измеренията на творческите му постижения отдавна са надхвърлили хоризонта на определението авангардист. Възпитаник на двама от колосите на музикалната ни класика – Георги Димитров по дирижиране и Панчо Владигеров по композиция, усвояването на новата изразност и идейни концепции продължава във Варшавската академия в класа по дирижиране на световно известния симфоничен диригент Станислав Вислоцки и композиция при ректора на академията Казимйеж Шикорски. Картината на формирането на твореца се допълва от посещаваните от него летните курсове за нова музика в Дармщат. И в двата центъра на европейския авангард, Варшава и Дармщат, звучат творби на младия български творец: във Варшава той дирижира своята Първа симфония с тамощната филхармония, а в Дармщат радиооркестърът на Франкфурт, под диригентството на М. Гилен, изпълнява неговите "Епизоди за четири групи тембри". Тази творба се утвърждава като една от жалонните в музиката на Спасов с употребата в нея на алеаторната техника: други произведения, с които той започва системно да води българската музикална мисъл към авангардния език са "Музика за приятели", извеждаща на преден план хепънинга като преживяване или пък съчетанието на живо изпълнение с магнетофонен запис в "Литании" – във всички тях Спасов се утвърждава като пионер в съвременната ни култура. Същевременно той не прекъсва връзката с наследените традиции и националната идентичност, а тъкмо обратното – обновява ги, особено в хоровите си опуси, базирани на фолклора или пък в произведенията на сакрална тематика (вокално-инструментални и хорови), където сакралното се претворява в най-широк спектър.
Всичко това утвърждава Иван Спасов като своеобразно самобитно явление в музикалната ни култура. От една страна той не копира в нито едно отношение своите учители. Същевременно успява да подчини усвоения опит на една по-висша цел – техниките на музикалния авангард при него не са цел за постигане, а средство за себеизразяване; форма, която той изпълва с художествено съдържание в противовес на експеримента заради самия него.
Тази идейно-естетическа позиция Иван Спасов отстоява и в качеството си на диригент. Основател на три институции: Пловдивски камерен оркестър, музикалното общество "Пловдивска музикална младеж" и Пазарджишки оркестър, превърнал се в един от стожерите на новоучредения в началото на 70-те години фестивал "Зимни музикални вечери" (също основан от Иван Спасов). Чрез тези състави той става първият изпълнител за България на творби от Пендерецки, Константин Илиев и други свои съвременници. Същите тези идеи той утвърждава и в литературните си съчинения.
Затова в два поредни вторника – 23 и 30 януари от 19.30 часа предаването "Студио музика" отдава заслужено внимание и почит към личността, делото и творчеството на Иван Спасов, чиято 90-та годишнина от рождението българската музикална общественост отбелязва през 2024 г. Наши пътеводители в музикалния свят на Иван Спасов ще бъдат неговата съпруга проф. Василка Спасова, пианистката проф. Роксана Богданова, първият дипломиран студент по композиция на основания от Иван Спасов композиторски клас в АМТИИ - Пловдив и понастоящем преподавател в същата институция – доц. Светослав Карагенов, както и диригентът и преподавател в НМА "Проф. Панчо Владигеров" д-р Иван Стоянов. В предаването освен музиката на Иван Спасов ще звучи и неговият глас, съхраняван в Златния фонд на Българското национално радио!
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше музикални теми и песни от филми, свързани основно с европейското кино. Сред филмите, чиято музика бе интерпретирана от Мира и нейния джаз квартет (Мирослав Турийски, Веселин Веселинов Еко, Христо..
Песента "Копче-топче" пристига директно в радиоефира от творческата работилница на инж. Васил Ботев и певицата Людмила Лазарова в навечерието на Светлите празници. Процесът на създаването на песента и историята на инж. Васил Ботев започва в разгара на лятото в предаването "Terra Култура". Тогава пожелания за творчески успех отправя и Мими Колева..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ. Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна..
Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg