Талантите

Евангелският текст от 16-ата неделя след Петдесетница разказва за един господар, който обича и тримата си слуги, но знае, че двама от тях се отличават с усърдие, докато третият е склонен към леност. Веднъж той тръгва на път и оставя на всеки според заслугите таланти (парична единица): на единия пет, на другия два, а на третия един. Първите двама умножават с работа талантите си, докато ленивият зарива своя в земята. Когато господарят се връща, той е доволен от придобитото с работа от двамата си слуги и ги кани да бъдат в радостта му, а от третия взима единия талант и го дава на този, който има най-много.

Когато стане дума за талантливи човеци, за талантливи произведения, колко от нас се сещат, че това понятие е взето от тази притча, разказана от Христос. Този евангелски разказ ни разкрива, че човеците са получили различни дарби от Бога. Едни пет, други две, трети един, но няма човек в света, комуто да не е даден един или друг талант. Всъщност тази притча ни разкрива, че ние сме слугите, господарят е Бог, а талантите са даровете, които получаваме от Него.

За талантите разговаряме с писателката Теодора Димова и писателя отец Николай Петков, свещеник в храма "Свети пророк Илия" в шуменския квартал Дивдядово, и доктор по литературата в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски".