"Русалка" на Дворжак за първи път на оперната сцена в Лиеж

Сцената е огряна от сребърна луна, на брега на езерото лежи безжизненият принц, повален от фаталната целувка на красивата нимфа. Над студената водна повърхност отеква тъжният плач на Водния дух, загубил завинаги любимата си дъщеря. Завесата в Лиеж бавно се спускаше след изумително красивия финал на "Русалка". Поетичният шедьовър на Антонин Дворжак се игра за първи път в над 200-годишната история на Кралската опера на Валония в поредица от пет представления през януари и февруари.

Корин Уинтърс и Антон Росицкий

В продължение на векове енигматичното водно същество служи за основа на множество митове, саги и легенди. Нейната неуловима красота и тъмна заплаха са в центъра на редица творения в областта на музиката и литературата. В древна Гърция тя е позната като сирена, във Франция я наричат мелузина, в Германия ундина, а в нашите славянски земи си я знаем като русалка.

При все, че Дворжак написва общо десет опери, единствено "Русалка" успява да се задържи в широкия репертоар. В последните 20 години творбата придоби още по-голяма популярност благодарение на забележителни изпълнителки на главната роля като Красимира Стоянова и Рене Флеминг. След като изгледах представлението на 29 януари ми е трудно да повярвам, че останалите девет опери на Дворжак са лишени от художествена стойност.

Корин Уинтърс и Александър Марев

Начело на постановъчния екип в Лиеж е талантливата гръцка режисьорка Родула Гайтану в сътрудничество с Корделия Чайсхолм, която създава декора и костюмите. В основата на нейната концепция е противопоставянето на двата свята, в които протича действието. От една страна светът на природните сили, в който движенията са леки, свободни, плавни и от друга този на хората – там движенията са сковани, принудени, механични. Този контраст е осезаем във всички аспекти на постановката. Костюмите на водните същества са флуидни, магически, искрящи, докато хората носят строги, оразмерени одежди.

Нино Сургуладзе
Младата режисьорка споделя: "В трактовката на мита бих искала да подчертая темата за пробуждането – физическо и емоционално, което води героинята към пътя на самооткриването. Невероятният кураж и решителност на Русалка са пленителни. Тя напуска природния свят, за да се впусне в непознатото, претърпява физическа промяна, загубвайки опашката си и способността си да говори. Тя може да ходи, но ходенето по земята за нея е мъчително, болезнено. Русалка навлиза в света на хората, в който е чужда. Тя наблюдава нравите им и открива тяхната суета, непостоянство, подкупност". Декорът е визуално впечатляващ, умело са включени и светлинните ефекти. Водният мир е изобразен чрез огромна хоризонтална елипса, а човешкият свят е изграден във вертикална перспектива. Огромна 14-метрова виеща се стълба свързва двата свята. Плискането на вълните на езерото е представено чрез дълги сребърни ресни, върху които текат великолепни видео кадри. Цялата сценична картина е в унисон с лиричния характер на операта.

В богатата централна партия на Русалка се изяви сопраното Корин Уинтърс.В музикално отношение американската певица изработи прецизно комплексната роля. Тя показа завладяващо актьорско присъствие, подкрепено от много елегантна фигура.Уинтърс притежава лиричен глас, оцветен от матов, метален тембър. Певицата впечатли както със сигурна техника, така и с драматична дълбочина. Бях най-впечатлен от изявата ѝ в по-наситените емоционално моменти, особено в последното действие, когато височините ѝ пронизваха въздуха в залата. Запомняща се бе вълнуващата ария от началото на трето действие с много красив оркестров съпровод. Този номер ми се стори дори по-въздействащ от свръхпопулярната "Песен към месеца". Обемът на гласа на Корин Уинтърс не е сред най-големите и в отделни моменти той трудно пробиваше оркестровата завеса. В Лиеж американката направи дебют в ролята, която безспорно би могла още да се развие с поглед към участието ѝ в "Русалка" във Виенската държавна опера през април. Славянските композитори присъстват осезателно в репертоара на Корин Уинтърс. Само през настоящия сезон тя вече участва в "Стабат Матер" на Дворжак с Берлинската филхармония, в кантатата "Призракът на невестата" (също от Дворжак) с Римската академия "Санта Чечилия" както и в "Халка" на Монюшко в Мадрид.

Корин Уинтърс
Лиричният руски тенор Антон Росицкий бе страстен, всеотдаен Принц с красив глас, чудесна техника, много свободен, широк висок регистър. Запомних хубавата му линия в арията от първо действие. Зрителите в Лиеж свързват името на певеца с паметната премиера на "Отело" на Росини, когато той буквално в последния момент спаси представлението, замествайки болен колега. През юни Антон Росицкий ще изпълни главната роля на Бенвенуто Челини в едноименната опера на Берлиоз в нова постановка в красивата Земпер опера в Дрезден.

Известната, харизматична грузинка Нино Сургуладзе сътвори внушителен образ на Йежибаба. С обемен, тъмно оцветен мецосопран, певицата придаде характерната вокалност и драматизъм в ролята на загадъчната магьосница. Тонът ѝ бе богат на цвят и нюанси.

Солидният певчески екип допълни басът Евгений Ставински в интересната партия на Водния дух с лиричен, солиден, интелигентно воден глас. Руснакът изпя с мека и благородна линия известната ария от второ действие. Преди няколко месеца в Миланската Скала Ставински се представи в главната роля на стария, сляп крал Аркибалдо в рядко играната опера на Итало Монтемедзи "Любовта на тримата крале".

Властната, темперамента Княгиня бе словачката Яна Куручова, която впечатли с щедра гласова природа и завладяващ драматизъм. Мнозина считат образа на Княгинята за проекция на Йежибаба в света на хората.

Оркестровата партитура на Дворжак се отличава с проникновен лиризъм, голямо мелодично богатство, славянска топлина, които по невероятен начин са съчетани с влиянието на Вагнеровия музикален език. Действието до голяма степен протича в оркестъра. В "Русалка" музикантите от Лиеж, водени от главния диригент на театъра Джампаоло Бизанти, се озоваха в сравнително нова територия, предвид, че в Лиеж в последните десетина години се свири предимно италианска и френска опера. Мисля, че оркестърът навлезе във форма в течение на спектакъла и от второ действие нататък се превърна в пълнокръвно действащо лице с подчертано наситен, солиден звук. На моменти може би трябваше да се потърсят повече цветови и динамични нюанси.