Първата сценична реализация на операта "Медея" от Луиджи Керубини в България беше осъществена в края на февруари 2024 г. в Софийската опера от италиански екип: Франческо Роза – диригент, Марко Гандини – режисьор, Андреа Токио – сценограф, Марио Диче – художник на костюмите. Трите представени спектакъла предизвикаха огромен интерес, залата беше пълна, специалистите и ценителите изглеждаха повече от доволни.
В предаването "Неделен следобед" Светлана Димитрова – драматург на Софийската опера, обяснява причините за избора на това доста предизвикателно заглавие с факта, че ръководството на националния ни оперен театър в последните години проявява специален интерес към непознати у нас творби. Тя дава пример с "Дон Кихот" на Масне, която се игра с много голям успех в София преди 15 години (между другото отново с диригент-постановчик Франческо Роза): "Ще припомня, че "Медея" трябваше да бъде представена през лятото в Белоградчик като пищно събитие на открито. Дори целият екип, който подготви постановката за сцена, посети Белоградчик, за да се запознае с условията. Бяха във възторг… Отлагането, между другото, беше позитивно, защото софийската публика успя първа да види постановката… Тази опера беше абсолютно непозната. За мен беше удивително да открия, че освен онзи прочут запис с Мария Калас и Борис Христов, има още много български певци, които са участвали в тази опера в различни години. Може да се каже, че има ярка българска следа в историята на "Медея" по световните сцени… Беше ми много любопитно да проследя как работи екипът с певците тук, в София. Започнаха от изпяване на текста без диригент, само с режисьора. Всичко беше изпипано до най-малки подробности…" – казва Светлана Димитрова.
Внимателната и детайлна подготовка на изпълнителите направи и на мен много силно впечатление. Успях да видя само третия спектакъл – на 25 февруари, в който Диана Ламар буквално спираше дъха на присъстващите в залата с великолепното си превъплъщение в харизматичната и чаровна жена, оскърбена и унизена съпруга и едновременно зла и отмъстителна магьосница. Диана Ламар - Медея, в която се влюбих. Изключително интелигентна певица, фин музикант, ярък артист. Красива и деликатна, без бурни устреми и прекалени емоции, Диана интерпретира своята Медея преди всичко като великолепен вокален образ. Речитативите, ариите, дуетите с Язон и Нерис бяха впечатляващи, а финалната сцена – незабравима. Изключително ярка и въздействаща бе и Виолета Радомирска в ролята на Нерис. И не мога да не отбележа невероятната отдаденост и енергия, с която всички солисти, хорът и оркестърът претвориха музикално и сценично едно от най-трудните оперни заглавия, създадени през XVIII век с "широка, изразителна, величествена и страшна" музика според първите зрители и слушатели от 1797 г. Творбата, определена от самия Йоханес Брамс като "операта, която ние, музикантите, считаме за най-високо постижение на драматичната музика", намери своите достойни интерпретатори в България.
"Искам да кажа, че тези спектакли (дай Боже да се случат и още представления на "Медея" през новия сезон) си струва да бъдат гледани, защото тази опера, за да се впише и Софийската опера, и българският оперен театър заедно с всички останали, изисква огромно уважение към труда, който са вложили нашите артисти. Когато се подготвя "Медея", знае се много добре – един куп звезди се включват в реализацията. А тук, на софийска сцена, тази постановка беше направена на много високо ниво само с български певци. Което всъщност е отдавнашна идея. Тук има гостуващи солисти, но нека си спомним големите ни звезди: Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Гяуров, Гюзелев, всички те тук са имали за партньори колегите от Софийската опера. Гостуващите солисти са били само допълнение към българските състави" – добавя Светлана Димитрова. Ето защо съвсем не случайно излъчваме отзвука от "Медея" в София на 3 март.
За огромно съжаление микрофоните на Българското национално радио успяха да стигнат до залата на националния ни оперен театър едва за третия спектакъл - неделя, 25 февруари. В предаването звучат фрагменти от записа с участието на великолепната Диана Ламар в ролята на Медея, Виолета Радомирска - Нерис и Даниел Дамянов - Язон, дирижира Франческо Роза. Светлана Димитрова споделя впечатления от репетиционния процес и представянето на солистите от двата състава. Предизвикателствата в чудовищно трудната партия на Медея коментират Габриела Георгиева, Лиляна Кехайова и Диана Ламар, а Виолета Радомирска споделя мисли за ролята на Нерис.
В предаването ще прозвучи документален запис на Моцартовия шедьовър "Така правят всички жени". Представяме изпълнение от 22 юни 2024 с участието на премиерния солистичен състав, хора и оркестъра на Държавната опера във Виена. Диригент е Филип Жордан. За новия прочит режисьорът Бари Коски споделя в интервю пред драматурга Николаус Щеницер: "Започнах да си..
Антон Гудов е родом от Казанлък, но е изпълнител на родопски песни. Негова страст са старинните песенни образци и автентичните фолклорни костюми. Той е закърмен с народната музика, но първата си съзнателна среща с нея осъществява чрез музиката на едно златно поколение изпълнители, а именно: Христина Лютова, Валя Балканска, Младен Койнаров, Надежда..
Именитият състав на Софийска филхармония "Кварто квартет" ще ни потопи в необятната музика на Моцарт с една красива и нетипична концертна програма в зала "България". Това ще се случи в световния ден на композитора – 27 януари от 19,00 ч . Концертът ще започне с увертюра от "Вълшебната флейта" с вече популярната по света преработка на Кристиян Байер..
Легендите на експерименталната музика и неконвенционалния джаз Франк Гратковски (Германия) и Казухиса Учихаши (Япония) пристигат в София на 23 януари (четвъртък) , за да открият Sofia Free Jazz , новата серия на радиофестивала "Аларма Пънк Джаз" на БНР в сътрудничество с "Гьоте-институт – България" , посветена на свободната..
Вторият концерт за пиано от Албена Петрович-Врачанска ще прозвучи за първи път в изпълнение на Мартина Табакова и Симфоничния оркестър на БНР с гост-диригент Константин Добройков на 15 януари в 1 студио на БНР от 19.30 часа. Премиерата отбелязва 60-тата годишнина на композиторката. Събитието със заглавие "Българска музика" е част от новия цикъл..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg