"Милосърдието на Тит", опера сериа в две действия от Волфганг Амадеус Моцарт

публикувано на 28.03.24 в 10:25

Снимка: opera-online

Музика: Волфганг Амадеус Моцарт.
Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио.
Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт.

Действащи лица:
• Тит – тенор
• Вителия – сопран
• Секст – мецосопран
• Аний – мецосопран
• Сервилия – сопран
• Публий – бас

Първо действие
В покоите на Вителия
Амбициозната Вителия е определена да се омъжи за римския император Тит, който е победил баща ѝ Вителий. Но господарят е харесал Берениче, една чуждестранна принцеса. Вителия иска от Секст да убие императора. Въпреки че е верен на императора младият мъж е готов на всичко, за да заслужи любовта на Вителия. Но Аний, приятел на Секст идва да обяви, че императорът е бил принуден да отпрати Берениче. Новината връща надеждата на Вителия. Аний споделя със Секст желанието си да се ожени за сестра му Сервилия. Секст благославя съюза им.

Част от Римския форум, великолепно украсена с арки, обелиски и трофеи
На форума римският народ прославя Тит. След това, останал сам със Секст и Аний, императорът им доверява, че има намерение да се ожени за Сервилия и така да се свърже в семейна връзка със Секст (ария на Тит – "Del piu sublime soglio l’unico frutto e questo"). Отчаян, Аний споделя новината със Сервилия, която го уверява в любовта си.

Място за отдих на имперския хълм Палатин
Сервилия е изненадана от Тит. Притеснена, тя му доверява чувствата си към Аний. Императорът веднага се отказва от намерението си да сключва брак с нея и хвали откровеността ѝ (ария на Тит – "Ah, se fosse intorno al trono оgni cor così sincero…"). Вителия, която още вярва, че Тит ще се ожени за Сервилия, търси Секст, за да го принуди най-после да пристъпи към убийството на императора с помощта на съзаклятници (ария на Секст – "Parto, ma tu ben mio, meco ritorna in pace"). След заминаването на Секст, Публий и Аний идват да съобщят на Вителия, че императорът е решил да се ожени за нея. Но вече е твърде късно. Вителия не може вече да спре Секст. Пред обхванатия в пламъци Капитолий тя намира младия патриций, който съобщава за смъртта на Тит и признава злодеянието си. Всички оплакват и отказват да приемат това предателство.

Второ действие
Място за отдих на имперския хълм Палатин
Аний уверява Секст, че в бързината конспираторите са убили някой друг, а не Тит, който е жив и здрав. Секст доверява на приятеля си, че той е вдъхновител на заговора и че смята да емигрира. Аний обещава да измоли милост от императора. От своя страна Вителия увещава Секст да бяга. Но е твърде късно. Публий идва да задържи Секст, който напразно търси погледа на Вителия.

Голяма стая, предназначена за публични изслушвания
Публий съветва господаря да бъде твърд. Аний, напротив, моли за прошка. Тит се колебае и иска да доведат Секст. Предпазвайки Вителия, младият мъж поема цялата вина за заговора (ария на Секст – "Deh, per questo istante solo ti ricorda il primo amor...").
Тит е отчаян, но няма голям избор. Секст трябва да се бие на Колизеума (Ария на Тит - "Se all'impero, amici Dei, necessario è un cor severo…"). В същото време Сервилия се опитва да убеди Вителия да се застъпи и да спаси Секст. Останала сама, дъщерята на Вителий се отдава на болезнен изпит на съвестта и вижда да се изпаряват мечтите й за величие (ария на Вителия – "Non più di fiori vaghe catene...").

Действието се развива на огромен амфитеатър, вижда се арената, на която вече са съзаклятниците, осъдени за заговор.
В Колизеума Тит обявява, че прощава на Секст. Но Вителия се появява и казва, че виновна за всичко е тя. Изумен от предателството на всички, все пак Тит обявява, че им прощава.

По публикацията работи: Росица Михова