4
На 18 май преди 110 години е роден Борис Христов. Избрахме запис от Златния фонд на БНР, който със сигурност ще изостри любопитството ви: "Княз Игор" от Бородин. Осъществен е през 1966 година в Париж с изцяло български състав. В ролите на Галицки и Кончак ще слушате Борис Христов. Това е период на върховно изпитание за великия певец. През 1964 получава инсулт. Рискована операция, като по чудо, го връща към живота. Не остават, Слава Богу никакви поражения, а гласът е непокътнат.
Трябва обаче да започне едва ли не от начало след близо 15 годишен триумф по световните сцени. Изявите се броят на пръсти. Не получава никакви сериозни ангажименти. Карло Курами и Маурицио Модуньо пишат в книгата си за Борис Христов: "Големият актьор, кралят на трагичните роли почти бездейства, заради недоверието на театралните директори. Няколко месеца по-рано бяха готови да се хванат за косите, за да го спечелят за един или друг спектакъл…" Всъщност шефът на Ковънт Гардън сър Дейвид Уебстър единствен надмогва страха и кани Борис Христов за седем представления на "Борис Годунов" в края на 1965.
Оглушителни овации избухват в мига, в който българинът се появява на сцената. "Бях щастлив и благодарен, че от Кралския оперен театър са се сетили за мен. Таях надежда спектакълът на моето завръщане да има успех. Не се и надявах на подобно фантастично топло посрещане", не крие вълнението си великият бас. Андрю Портър пък сипе хвалебствия от страниците на "Файненшъл Таймс": "Борис Христов се завърна: блестящ, както никога досега! С проникновеното си изкуство и неудържим дух, които не са се променили ни най-малко. След принудителната почивка гласът му сякаш е добил нова мощ…" Триумфът на Борис Христов се пренася и в Театро Ла Фениче във Венеция в началото на 1966. Прочутият певец се вмъква в кожата на Юлий Цезар от едноименната опера на Хендел.
Не липсват обаче и разочарования: "Поканиха ме за ролята на крал Филип в Парижката опера. Никога обаче не получих договора, макар името ми да бе в афиша. Пристигна известие, че нямат нужда от мен…Винаги съм обичал Париж! Там се появиха голяма част от записите ми", припомня Борис Христов. Затова пък с огромен успех е съпроводен концертът му в театър "Шанз-Елизе" , повод Жак Буржоа да възкликне: "Гласът на Борис Христов е още по-хубав от преди! Изравнеността на тембъра в две октави в пианисимо и форте е истинско чудо! Начинът, по който осмисля и усеща музиката! Легатото на фразата, трагичното величие, което се излъчва от цялото му същество в поредното превъплъщение, приковава сетивата.
Христов е твърде изискан артист за някои, а голямото изкуство не е за всеки", твърди Жак Буржоа. Певецът не участва в спектаклите на Парижката опера, но изтръгва френетични овации от възторжената публика, изпълнила докрай Ковънт Гардън през юли 1966. Лукино Висконти поставя "Дон Карлос", а на диригентския пулт е Едуард Даунс. Постепенно нещата навлизат в обичайното русло. Оферти засипват Борис Христов отвсякъде: спектакли и концерти в Стокхолм, Копенхаген, Бостън – там за пръв се представя в "Борис Годунов".
Открива сезона в Триест с "Атила". И още един спектакъл, който приковава погледите: след наводнението опустошило Театро Комунале във Флоренция е представена новата постановка на "Коронацията на Попея" от Монтеверди с Борис Христов в ролята на Сенека – открояващо се постижение според критиците. В записа на "Княз Игор" му партнират Костадин Шекерлийски, Юлия Винер, Рени Пенкова, Тодор Тодоров, Кирил Дюлгеров, Алексей Милковски, Рада Гаева, Лиляна Барева. Йежи Семков ръководи хора и оркестъра на Софийската опера.
Снимки: boris-christoff.net, Софийската опера
В Страстната седмица маестро Григор Паликаров ще отведе публиката с "Немски реквием" от Йоханес Брамс към върховно съпреживяване на Тайната вечеря, в която Христос отправя посланието си за всемирна любов и предсказва смъртта си. Концертът е връхната точка на 24-тия Великденски музикален фестивал в морската ни столица. Григор Паликаров каза в..
16 април Свири Германският симфоничен оркестър, Берлин с диригент Стефан Денев. 3.00 часа – Пол Дюка (1865-1935), Симфонично скерцо "Чиракът магьосник". 3.13 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18. Солист: Николай Лугански (пиано). 3.48 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Етюд-картина, оп. 39 № 8. Изпълнява..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на шега, но се превръща в любов за цял живот. Тази му любов го води до двете му музикални образования – това в Италиански колеж в Рим и това – в Националната музикална академия в София. Неговият основен..
Въпреки, че не живее в България, не лишава българската сцена от своята музика. Jullzie е автор на песни, продуцент и певица в поп, джаз и електронен стил, докосващ със своята искреност и актуален звук. Това обаче, не ограничава нейните интереси и стилове в музиката, които са широко скроени. През последните месеци Jullzie привлече вниманието на..
"Ние сме заедно в това. И ще преминем през него. Докато стоим заедно!" , е простото, но силно верую, което музикантите от "Елейн" (Eleine) следват при записите на актуалния си студиен албум We Shall Remain, сътворен от прекрасни разрушителни сили. Шведската дарк симфоник метъл сензация "Елейн" (Eleine) най-сетне пристига у нас за хедлайн..
Една от гостоприемните и атрактивни точки в маршрута на "Семейно радио" застава в актуалния ефир с пожара в Националната гимназия по приложни изкуства..
Изложбата "На тяхно място" е социално изследване на Владимир Карамазов за свободата като човешко право, което движи света. В основата на идеята е..
Под името "Тънки намеци – късо кино с подтекст" ще бъдат прожектирани късометражни филми. Премиерно ще бъде представен българският филм "Божоле" на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
