"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в София датира от далечната 1968 година (премиерата е на 19 април) и тя е на диригента Асен Найденов и режисьора Михаил Хаджимишев. А последната реализация на Константин Тринкс и Пламен Карталов беше представена на 13 и 23 юни в залата на Националната опера и балет. В интервю изтъкнатият британски критик Грегор Тази отбеляза, че е бил впечатлен от смесения хор в "Лоенгрин": "Сцените им в първо действие бяха изумителни. Оркестърът – прекрасно изпълнение, солистите – превъзходно пеене. Бих ги сравнил с някои от най-големите и престижни оперни театри… И смятам, че когато представят "Лоенгрин" за втори път, ще бъде още по-добре…".
Премиерата дирижира изумителният Константин Тринкс – този, който направи най-напред чудесен "Тристан" в София, след това буквално отне дъха ми с "Парсифал", а миналото лято стана обект на всеобщ неудържим възторг и огромен респект с новата постановка на Вагнеровата тетралогия. Работата на Тринкс на пулта се отличава с интелигентност и рационалност, с прецизност и фина работа с детайлите, с вдъхновеност и емоционалност, с изключително внимание и уважение към всеки певец, всеки оркестрант, всеки хорист, с мащабност и деликатност, с устремна енергия и съзерцателност. С една дума – просто голям музикант… Станаха три думи. Благодаря, Константин Тринкс, очаквам Ви отново в София с огромно нетърпение!
Вторият спектакъл на 23 юни със сигурност беше не просто по-добър, а изключителен. В партията на германския крал Хайнрих Птицелов исландският бас Бяртни Тор Кристинсон демонстрира отлична дикция и артикулация в произношението на немски език. В двойката отрицателни герои отново гледахме блестящата Габриела Георгиева като Ортруд, а Фридрих фон Телрамунд беше дебют за австрийския баритон Томас Вайнхапел на сцената на Софийската опера. Още с първата фраза, която изпя, Вайнхапел прикова вниманието на публиката. Разбирам, че има предимство пред останалите солисти, защото немският е родният му език, но вокалният образ, който представи, беше неподражаем. Своята концепция за героя той е споделил в интервю за BTV, където казва, че Фридрих му е изключително близък, че това е много силен човек, който вярва в правилните неща, много позитивен и прям. Разбира се – и амбициозен. Но лошият му характер идва от съпругата му, която го манипулира и подвежда. Всичко това, детайлно анализирано и изработено, беше представено в спектакъла на 23 юни. Фридрих на Вайнхапел е красив аристократ, строен и неустоимо привлекателен, благороден и открит, амбициозен и силен, твърдо вярващ в своята кауза. И разбира се, грозно манипулиран и измамен от Ортруд. А Ортруд! След напрежението на премиерата, отразило се на всички участници, във втория спектакъл на "Лоенгрин" Габриела Георгиева вече беше абсолютно спокойна и уверена. Тази певица винаги има ясна концепция за всяка партия. Очевидно работи усилено: изследва, проучва, чете, слуша, разсъждава. Злата Ортруд в нейната трактовка е толкова изтънчено подла, толкова инфернално манипулативна - истинско въплъщение на сатанинското. И това не просто се вижда на сцената, чува се във всяка фраза, всеки тон. Инферналното е в гласа на тази Ортруд: в нежните тихи реплики, с които прилъгва Елза; в яростните призиви към старите езически богове, които я покровителстват; в гневните, амбициращи обвинения към наивния ѝ съпруг. Габриела Георгиева – Ортруд, достойна за Байройт и всички останали най-големи световни сцени.
Героите на светлината: Лоенгрин и Елза. Не случайно Грегор Таси определи Саймън О’Нийл като абсолютно бляскав, фантастичен тенор, великолепен в опери на Вагнер и Верди, както и много добър актьор. Не мисля, че мога да добавя кой знае какво. Може би да акцентирам върху мощния и красив глас, като че ли създаден за оперите на Вагнер, както и върху невероятната музикалност на този певец, който буквално галеше слуха ми с всяка следваща фраза. А неговата Елза! Отдавна не крия пристрастията си към певицата и актриса Радостина Николаева. Тя просто никога не ме е разочаровала. Възможно е да е имала няколко не съвсем успешни вечери в кариерата, просто аз не съм присъствала тогава. Не случайно един от чуждите критици, поканени да отразят тази година Вагнеровия фестивал, я е причислил към "изключителен актьорски състав на международно ниво", добавяйки, че винаги е удивен от високото качество, което поддържат певците в Софийската опера.
А Радостина Николаева е сред звездите с най-ярки певчески качества. През последните две десетилетия тя запази прекрасния си глас, тембъра с подкупваща красота. И тя, както Габриела Георгиева, изработва с изключително внимание и усърдие както вокалните си образи, така и актьорските превъплъщения. Нейната Елза беше красива и нежна, съвсем убедителна сценично, но не това беше истинската радост за публиката, а великолепното пеене, което в съчетание с отличния Лоенгрин на Саймън О’Нийл, благородния и неотразим Телрамунд на Томас Вайнхапел и бляскавата Ортруд на Габриела Георгиева, създаде усещане за истински празник на вокалното изкуство на сцената на Софийската опера. За този празник несъмнено допринесоха хорът на Операта и Смесеният хор на БНР, които се сляха в мощни и впечатляващи сцени, чисто и ясно интонирани, както и великолепният оркестър на Софийската опера – още едно от моите пристрастия, които изобщо не крия. Да не забравяме и диригента на втория спектакъл – харизматичния американец Евън-Алексис Крист, който внесе в атмосферата на музицирането необходимите спокойствие, увереност и енергия. А постановката зарадва с красиви декори и костюми, които не затрудняваха певците, както и с интелигентно и функционално сценично решение.
Отзвук от спектаклите на "Лоенгрин" в Софийската опера можете да чуете в звуковия файл.
Plovdiv Jazz Fest подготвя своето 11- о издание, което ще се състои от 7 до 9 ноември в Пловдив. За поредна година един от най-значимите джаз фестивали в страната дава възможност на българската публика да се срещне с някои от големите имена в света на джаза днес. Всяка фестивална вечер от 7 до 9 ноември в Дом на културата "Борис Христов" в..
16 октомври Концерт на Андре Шуен (баритон) и Даниела Хайде (пиано). 3.00 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Четири сериозни песни (Vier ernste Gesänge), оп. 121: "И човек е подобен" (Denn es gehet dem Menschen); 2. "Обърнах се и погледнах" (Ich wandte mich und sahe an alle); 3. "О, смърт, как си горчива" (O Tod, wie bitter bist du); 4. "Ако говорех с..
Българската арфистка, пианистка и композитор Росица Милевска се завръща в София със специален концерт, в който ще представи своя нов проект Double Vision. На сцената с нея ще застане френският барабанист Седрик Льо Дон – музикален партньор, с когото се изявяват заедно на престижни фестивали и клубове по целия свят. Албумът Double Vision предстои да..
След успеха на авторския спектакъл "Моят глас" легендата на българската джаз и поп сцена Камелия Тодорова се завръща пред публиката в “Топлоцентрала” с нов музикален проект – "Моите песни“. Ако "Моят глас" e личен разказ, в който музиката се преплита със слово, то в "Моите песни" разказът е само музика в нова мултимедийна среда – жива, искрена и..
Има фестивали и фестивали. Има обичайно хубави и интересни, а има и такива, в рамките на които има много търсене, много намиране, много премиери, специално написано творби и оригинални концепции. "Дните на виолата" са от точно този тип фестивали. Започнали през 2015 по идея на проф. д-р Владислав Андонов (преподавател по виола, разбира се) от..
На днешния Петковден своя патронен празник празнува Академичен хор "Света Параскева" към Националната художествена академия в София...
“Всички пътища водят към Рим”, казват хората и това съвсем не е случайно. Този известен израз произлиза от историята на Древен Рим. По негово време всички..
Творби на една от най-влиятелните личности в съвременното изкуство Деймиън Хърст са представени в изложбата "Императриците". Легендарният британски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg