В епизод 549 "Трамвай по желание" поставя на вниманието на своята публика една от най-значимите фигури на Ренесанса Пиер дьо Ронсар.
През тази година светът отбелязва 500 г. от рождението на великия поет, вдъхновител на Плеядата, знаменитото поетическо обединение във Франция през XVI в., и радетел за обновлението на френския език.
Любопитно е, че съществува висока вероятност обновителят на френския език и символ на Френския Ренесанс да се окаже потомък на знатен български род. Според проф. Пламен Павлов Пиер дьо Ронсар е българският принос в европейската цивилизация. Тезата е защитена от д-р Александър Стойков в книгата му "Прародителите на Пиер дьо Ронсар в Средновековна България". Според двамата изследователи много исторически извори категорично водят до болярски род от Видинското царство, който по една или друга причина попада във Франция и така се създава родът Ронсар.
"Пиер дьо Ронсар наистина има български корени – това е съвършено ясно от документи, категоричен бе проф. Павлов при представянето на книгата преди време. – Тя не е предназначена за 500-ата годишнина от рождението на една от най-големите фигури във френската и европейската култура, но Слава Богу, че я има, защото в България нямаше да се знае нищо по тази тема."
"Българският произход на Пиер дьо Ронсар може да се удостовери съвсем надлежно. Историята около личността му е толкова сложна и красива, че би могла да предизвика завист дори в Холивуд" – убеден е авторът на книгата Александър Стойков.
Стойков разказва още, че самият Пиер дьо Ронсар е писал за собствения си произход, който е намекнат в Елегия 16. В него поетът сам казва, че произлиза "от срещата между Дунава и Тракия". На всеки е ясно за коя територия говори символът на Ренесанса. Но топонимията в казуса е доста разтеглива и невинаги достоверна.
В епизод 549 изследователят Лъчезар Тошев представя още непознати досега исторически факти около личността и произхода на Принца на поетите. В разрез с досегашните хипотези, Тошев посочва, че фамилията Дьо Ронсар произлиза от български севасти, живели в Свищов. Един от тях през 14 в., преди завладяването на България от османците, тръгва на битка във френски земи и се заселва в района на Ронсар, под името Бодуен дьо Ронсар. Тезата е потвърдена и от френския посланик у нас през 2009 г.
Снимка – БНР
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
