В ефира на предаването "Време за наука" гостува Зорница Спасова, доктор по климатология от Софийския университет. Тя е експерт с дългогодишен опит в изследването на въздействието на климатичните промени върху човешкото здраве и активен член на Българското дружество по медицинска география. По време на интервюто тя разгледа важната тема за необходимостта от план за защита на здравето по време на горещи летни вълни в България.
"Сега, когато предстоят хладните месеци, е добре да се направят планове и разчети какво може да се направи, така че да се намали смъртността по време на горещите вълни за следващото лято", споделя Спасова. Тя допълни, че вече е проведен предварителен разговор със Световната здравна организация, като предстои събирането на заинтересованите лица за изготвяне на национален план.
Спасова отбеляза също, че като експерт е предложила включването на такъв план в "Плана за устойчива енергия и климат" на Столична община. Въпреки това, в отчета на общината липсва информация дали такъв план вече е разработен. Според нея изследванията показват, че такива планове могат да спасят до 80% от потенциалните жертви на горещи вълни. Тя даде пример със Западна Европа, където, ако тези планове не бяха приложени, жертвите щяха да бъдат с 80% повече, а при възрастните хора дори с 100%.
"Може би именно липсата на такъв план е причината България да се нареди на второ място в Европа по брой жертви на горещи вълни, след Гърция", коментира Спасова. По нейни изчисления, през изминалата година в България около 1500 души са загубили живота си вследствие на горещите вълни, което е три пъти повече от жертвите на пътно-транспортни произшествия за същия период.
Тя подчерта важността на градоустройството като мярка срещу горещите вълни, както и на повишаването на обществената осведоменост относно правилното поведение в такива ситуации.
Чуйте разговора в звуковия файл.

Скандала с оставките в БиБиСи коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова . Какво имаме "Имаме ситуация, която едновременно е много специфична за БиБиСи, като феномен, и същевременно надхвърля многократно конкретния проблем с кризата в БиБиСи . Мисля, че хората, които посочват, че в БиБиСи има криза ,..
Какво установи научното проучване, събрано в книгата "Медии и политика. Преплитане и влияние" на Илия Вълков, преподавател по журналистика в УНСС и водещ в програма "Хоризонт" на БНР. Демократични дефицити "Примерно там, където няма разделение на власт или където се губят границите, там, където няма взаимен контрол, там, където се овладяват..
Днес в рубриката "Мигранти с таланти" ви представяме Наталия Георгиева , която е от Одеса, Украйна, и е с корени на бесарабска българка. Завършва кулинарно училище за сладкарство в Киев и специализира в Западна Европа, където усъвършенства и надгражда своите кулинарни умения. В Украйна посвещава живота си на кулинарията, а когато пристига в България..
В рубриката "Темата на деня" на "Нашият ден" акцентът пада върху откриването на Фестивала на френския филм, част от програмата на "Киномания" . В студиото гостува Мария Конакчиева от Френския институт в България, която разказа за значението на събитието и състоянието на европейското кино днес. Конакчиева подчертава, че макар американското кино да..
За четвърта поредна година популярни български мъже разкриват чрез изкуство своята уязвимост в "Чуй гласа ми". Проектът насърчава говоренето за мъжкото ментално здраве в месеца на световната кампания #Мovember. Този път проектът представя нови лица, нови гласове и нови форми на изкуство, които отварят пространство за съпреживяване, грижа и..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически..
Още за сборника с разкази "Винилови души" през 2020 година Марин Бодаков пише: " Разказите на Цветозар Цаков ни обещават много причудливости. Техните..
Изложбата на известния художник Велико Маринчевски съдържа творби, създадени през последните две години в ателиетата на международната графична база..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg