Етически комисии, етически стандарти, етически кодекси биват формирани във все повече тясноспециализирани полета – медицина виртуални пространства, експерименти и прочее – като опит за превръщане на етиката в инструмент за взимане на решения.
Неизбежен ли е прогресът и дали онова, в което виждаме положителна промяна днес, няма да се окаже в проблем утре? Пътищата на бъдещето, т. нар. "политики за бъдеще", разглежда сборникът "Етика и бъдеще", който проф. Стоян Ставру представя във "Време за Наука".
Като част от философията, етиката се съпротивлява на очакването да дава ясни и категорични отговори – тази теза застъпва проф. Ставру в увода на изданието "Етика и бъдеще: Философски траектории към убягващото бъдеще", посветено на значението на етиката в политиките за бъдещето.
В началото на разговора проф. Ставру разглежда отношението на етиката към линията на времето, като обособява три етични разклонения – към миналото, към настоящето и към бъдещето.
Етиката, която е насочена към миналото, е свързана с компенсиране на минали действия. Тя разглежда проблеми като първородния грях, колониализма, робството и интерпретира действията и наследството от предците спрямо настоящето.
Етиката на настоящето засяга моментните задължения и решения на човечеството. Към това разклонение спада философията на екзистенциализма и размишленията на автори като Сартр и Киркегор, по думите на проф. Ставру. Екзистенциализмът говори за решения тук и сега, които определят нашата същност в един абсурден свят, роден от разрухата на двете световните войни, пояснява философът.
Етиката на бъдещето е тема, която ескалира днес, казва проф. Ставру. Става дума за разглеждане на проблеми като дългосрочното благосъстояние и справедливостта към потомството. Тази етика обхваща теми като екологията, изчерпването на ресурсите, антинатализма, дигиталния свят и ИИ, киберморала и постхуманизма.
Бъдещето, разбира се, убягва. Етиката се справя умело с тази негова същност, защото тя изначално борави с убягващи понятия. Ето защо етиката се оказва добър инструмент за посрещане на бъдещето, заявява проф. Ставру.
В свят, който настоява за опростяване, етиката продължава да произвежда сложност. Проф. Ставру коментира това твърдение, като подчертава, че етиците са свободомислещи хора и в техните разсъждения има от всичко по много. Съществуват етични философи, които избират да произвеждат алгоритми и свеждат философията до математика. Има и учени, които залитат в другата крайност и отказват да сведат етиката до реалността.
Понятието "етос" е свързано с нрави, характерни за определена общност в конкретен топос. Етиката на бъдещето е различна – тя е глобална, защото засяга общи проблеми като климата, технологиите, развитието на Земята, изтъква проф. Ставру.
13-те текста в сборника са разнообразни като тематика и са разделени в четири дяла – за мястото на етиката, за нейното отношение към живота, за етичните възможности за подобряване на живота и за надхвърлянето на живота (постхуманизъм).
Проф. Ставру заявява, че сборникът "Етика и бъдеще" събира на едно място разсъжденията на най-изявените български етици, които по прагматичен, но академичен начин отправят поглед към бъдещето.
Етиката няма как да даде прости решения на проблемите на бъдещето. Напротив – тя се противопоставя на моралния популизъм, заявява проф. Ставру.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена. Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..
За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..
На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..
Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..
Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" ви срещнахме с Ирена Методиева – жена, която води една от най-трудните битки: за живота си, за..
На Световния ден за информираност за аутизма се проведе открит разговор за предизвикателствата, пред които са изправени хората с аутизъм, както и за..
На Световния ден за информираност за аутизма бе проведен открит разговор за предизвикателствата, с които се сблъскват хората с аутизъм, както и за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
