Етически комисии, етически стандарти, етически кодекси биват формирани във все повече тясноспециализирани полета – медицина виртуални пространства, експерименти и прочее – като опит за превръщане на етиката в инструмент за взимане на решения.
Неизбежен ли е прогресът и дали онова, в което виждаме положителна промяна днес, няма да се окаже в проблем утре? Пътищата на бъдещето, т. нар. "политики за бъдеще", разглежда сборникът "Етика и бъдеще", който проф. Стоян Ставру представя във "Време за Наука".
Като част от философията, етиката се съпротивлява на очакването да дава ясни и категорични отговори – тази теза застъпва проф. Ставру в увода на изданието "Етика и бъдеще: Философски траектории към убягващото бъдеще", посветено на значението на етиката в политиките за бъдещето.
В началото на разговора проф. Ставру разглежда отношението на етиката към линията на времето, като обособява три етични разклонения – към миналото, към настоящето и към бъдещето.
Етиката, която е насочена към миналото, е свързана с компенсиране на минали действия. Тя разглежда проблеми като първородния грях, колониализма, робството и интерпретира действията и наследството от предците спрямо настоящето.
Етиката на настоящето засяга моментните задължения и решения на човечеството. Към това разклонение спада философията на екзистенциализма и размишленията на автори като Сартр и Киркегор, по думите на проф. Ставру. Екзистенциализмът говори за решения тук и сега, които определят нашата същност в един абсурден свят, роден от разрухата на двете световните войни, пояснява философът.
Етиката на бъдещето е тема, която ескалира днес, казва проф. Ставру. Става дума за разглеждане на проблеми като дългосрочното благосъстояние и справедливостта към потомството. Тази етика обхваща теми като екологията, изчерпването на ресурсите, антинатализма, дигиталния свят и ИИ, киберморала и постхуманизма.
Бъдещето, разбира се, убягва. Етиката се справя умело с тази негова същност, защото тя изначално борави с убягващи понятия. Ето защо етиката се оказва добър инструмент за посрещане на бъдещето, заявява проф. Ставру.
В свят, който настоява за опростяване, етиката продължава да произвежда сложност. Проф. Ставру коментира това твърдение, като подчертава, че етиците са свободомислещи хора и в техните разсъждения има от всичко по много. Съществуват етични философи, които избират да произвеждат алгоритми и свеждат философията до математика. Има и учени, които залитат в другата крайност и отказват да сведат етиката до реалността.
Понятието "етос" е свързано с нрави, характерни за определена общност в конкретен топос. Етиката на бъдещето е различна – тя е глобална, защото засяга общи проблеми като климата, технологиите, развитието на Земята, изтъква проф. Ставру.
13-те текста в сборника са разнообразни като тематика и са разделени в четири дяла – за мястото на етиката, за нейното отношение към живота, за етичните възможности за подобряване на живота и за надхвърлянето на живота (постхуманизъм).
Проф. Ставру заявява, че сборникът "Етика и бъдеще" събира на едно място разсъжденията на най-изявените български етици, които по прагматичен, но академичен начин отправят поглед към бъдещето.
Етиката няма как да даде прости решения на проблемите на бъдещето. Напротив – тя се противопоставя на моралния популизъм, заявява проф. Ставру.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
На 6 март министърът на културата Мариан Бачев отстрани арх. Петър Петров от поста директор на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Като мотиви за уволнението бяха посочени липсата на способност у арх. Петров да контролира и организира дейностите, свързани със служебните му задължения, както и непознаване на нормативната..
На днешния ден през 1948 година е роден сър Теранс Дейвид Джон Пратчет, познат ни като британския фентъзи майстор с искрящо чувство за хумор, стопляща доброта и мъдрост – Тери Пратчет . Той остави след себе си над 70 книги , продадени в над 85 милиона екземпляра по целия свят и преведени на 37 езика, което го прави най-продавания английски писател..
Довечера в "Топлоцентрала" ще се проведе събитие, посветено на подземията на София, съпроводено с дискусия и 3D разходки. Експерти ще споделят знания, идеи и бъдещи възможности за достъп до тези скрити територии на столицата. Посетителите ще имат възможност да преживеят 360-градусови разходки с 3D очила из някои от най-интересните подземни..
Според данни на Международната организация на труда (МОТ) всяка година 2,2 милиона работници по света умират поради трудова злополука, 270 милиона души получават сериозни увреждания, а 160 милиона работници страдат от професионални заболявания. Загубите в следствие на трудовите злополуки и нездравословните условия на работа възлизат на 4 % от БВП в..
В момент, когато България очаква становището на Европейската комисия и Европейската банка за готовността да се присъединим към еврозоната, сме във вихъра на огромни спекулации. Във "Въпреки мрежата" е Виктория Спасова от Factchek.bg , която разобличава в една своя публикация внушението, че Европейският съюз ще краде спестяванията на гражданите...
До осми май в Пловдив продължава ежегодната изложба на съвременно изкуство "Арт позитив 2025". Тази година темата, вдъхновила произведенията е "Прозрачно"...
Новото българско кино, което приковава зрителите към екрана, провокира у заинтересованите от филмовия процес въпроси за това какви са ключовите аспекти на..
Изложбата "Какво ни свързва?" беше открива в Софийския арсенал за модерно и съвременно изкуство. "Какво ни свързва" е един вид "стоп-кадър", опит – без..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
