Етически комисии, етически стандарти, етически кодекси биват формирани във все повече тясноспециализирани полета – медицина виртуални пространства, експерименти и прочее – като опит за превръщане на етиката в инструмент за взимане на решения.
Неизбежен ли е прогресът и дали онова, в което виждаме положителна промяна днес, няма да се окаже в проблем утре? Пътищата на бъдещето, т. нар. "политики за бъдеще", разглежда сборникът "Етика и бъдеще", който проф. Стоян Ставру представя във "Време за Наука".
Като част от философията, етиката се съпротивлява на очакването да дава ясни и категорични отговори – тази теза застъпва проф. Ставру в увода на изданието "Етика и бъдеще: Философски траектории към убягващото бъдеще", посветено на значението на етиката в политиките за бъдещето.
В началото на разговора проф. Ставру разглежда отношението на етиката към линията на времето, като обособява три етични разклонения – към миналото, към настоящето и към бъдещето.
Етиката, която е насочена към миналото, е свързана с компенсиране на минали действия. Тя разглежда проблеми като първородния грях, колониализма, робството и интерпретира действията и наследството от предците спрямо настоящето.
Етиката на настоящето засяга моментните задължения и решения на човечеството. Към това разклонение спада философията на екзистенциализма и размишленията на автори като Сартр и Киркегор, по думите на проф. Ставру. Екзистенциализмът говори за решения тук и сега, които определят нашата същност в един абсурден свят, роден от разрухата на двете световните войни, пояснява философът.
Етиката на бъдещето е тема, която ескалира днес, казва проф. Ставру. Става дума за разглеждане на проблеми като дългосрочното благосъстояние и справедливостта към потомството. Тази етика обхваща теми като екологията, изчерпването на ресурсите, антинатализма, дигиталния свят и ИИ, киберморала и постхуманизма.
Бъдещето, разбира се, убягва. Етиката се справя умело с тази негова същност, защото тя изначално борави с убягващи понятия. Ето защо етиката се оказва добър инструмент за посрещане на бъдещето, заявява проф. Ставру.
В свят, който настоява за опростяване, етиката продължава да произвежда сложност. Проф. Ставру коментира това твърдение, като подчертава, че етиците са свободомислещи хора и в техните разсъждения има от всичко по много. Съществуват етични философи, които избират да произвеждат алгоритми и свеждат философията до математика. Има и учени, които залитат в другата крайност и отказват да сведат етиката до реалността.
Понятието "етос" е свързано с нрави, характерни за определена общност в конкретен топос. Етиката на бъдещето е различна – тя е глобална, защото засяга общи проблеми като климата, технологиите, развитието на Земята, изтъква проф. Ставру.
13-те текста в сборника са разнообразни като тематика и са разделени в четири дяла – за мястото на етиката, за нейното отношение към живота, за етичните възможности за подобряване на живота и за надхвърлянето на живота (постхуманизъм).
Проф. Ставру заявява, че сборникът "Етика и бъдеще" събира на едно място разсъжденията на най-изявените български етици, които по прагматичен, но академичен начин отправят поглед към бъдещето.
Етиката няма как да даде прости решения на проблемите на бъдещето. Напротив – тя се противопоставя на моралния популизъм, заявява проф. Ставру.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Наградата от Института за български език при БАН по повод предаването си "За думите", образователната система и езика на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Венета Гаврилова: "Първо, да кажа, че съм благодарна и щастлива от тази награда, защото тя е много важно признание за мен – от една авторитетна институция...
Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на изразяване в България. През 2003 г. 10 ноември е обявен за Ден на свободата на словото у нас по време на церемонията за връчване на наградите за журналистика "Черноризец Храбър", организирани..
Дипломатите на предния край на света – на тази тема разговаряме в "Terra Култура" с Владимир Данчев, дипломат, който извървява професионален път от аташе до пълномощен министър на границата на две епохи. Днес Данчев е председател на УС на Българо-финландското дружество и се е посветил на "народната дипломация" – неформалната работа в сферата на..
Международният център по математически науки към Института по математика и информатика при Българската академия на науките ще представи своите дейности и новите изследователи по новата 5-годишна програма в различни области на съвременната фундаментална и приложна математика. Повече по темата в "Нашият ден" разказва акад. Юлиян Ревалски от..
Мира и Атанас Атанасови и двете им дъщери отглеждат стадо от 250 кози в стопанство на брега на река Харманлийска. През лятото те обитават малка къща непосредствено до оборите, а стопанството освен от козите е обитавано и от редица декоративни животинки, с които децата от Харманли могат да се запознаят при посещенията си във фермата. Мира и Атанас..
Първото нещо, което ти прави впечатление в Черна гора са хората – красиви, високи, расови, дружелюбни. А когато чуят, че си българин – двойно повече...
След десетилетия отсъствие на художника Българският културен институт в Париж в момента представя 22 оригинала на Жорж Папазов, както и творби на Марсел..
С програма, която обхваща повече от 300 години музикална история, хорът "Aрнолд Шьонберг" под ръководството на Ервин Ортнер се представи блестящо през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
