В петъчната вечер ще възкресим спомена за проф. Боян Лечев – изумителен цигулар, потомствен музикант и любим педагог за десетки свои ученици, които не могат да го забравят. Боян Лечев бе орисан да прокарва пътеки.
Неистово го мамеше непознатото, като сонатата за соло цигулка на Прокофиев. Изпълни я за пръв път у нас преди 50 години.
Големият майстор осъществи премиерите на родна сцена на още много други творби на класиците на ХХ век: Стравински, Бритън, Хиндемит, Шостакович… "Неописуемо е усещането, когато изпод пръстите ти се ражда музика с вътрешен заряд и идеи с точни послания.
Свиря само онова, което си заслужава", категоричен бе Боян Лечев.
Едва ли е от онези цигулари, които обезателно биха искали да попаднат в графата любимци на публиката. Сценичните трикове и звездният блясък не бяха по вкуса му. Имаше ли концерт обаче, празно място не оставаше. Вярваха му, защото умееше пределно ясно да представи своя възглед и да го защити блестящо. Проф. Лечев не бе просто инструменталист с превъзходни качества, а личност която обединява в себе си най-доброто и градивното от духа на една нация.
"Артистът трябва да следва творческата си природа", вярваше прочутият цигулар. "Да посяга към произведения, които разбира, обича и цени. Никога не са ме привличали външните ефекти, блясъкът сам за себе си. Помага ми силната интуиция, въображение и чувствителност към идеите, които откривам в нотния текст." Тази чувствителност на Боян Лечев се проявяваше с особена острота в интерпретациите му на творби от български композитори. Печелеше съмишленици за онова, в което се бе врекъл – родната музика. С абсолютната убеденост в качествата на произведенията, които вдъхновено изпълняваше на всеки свой концерт. С преданост и хъс, трудно понятни днес за мнозина. Често напомняше, че свири българска музика, откакто се помни.
Поел нишката от своя учител Владимир Аврамов още когато бил на 10. А първото му участие в средата на 40-те години, като солист на Софийската филхармония ръководена от Саша Попов, е с концерта на Владигеров. Сам авторът е на пианото, когато Боян Лечев разучава цигулковата партия. През 1952 пък е премиерата на концерта от Пипков – първото произведение писано специално за великолепния цигулар. Тук той е съавтор в пълния смисъл на думата. С Константин Илиев пък дълго време са заедно на сцената: от средата на 50-те и през 60- те години в един от най-силните периоди в историята на Софийската филхармония. Помнят Боян Лечев като блестящ концертмайстор, който вдъхва изключителен респект – дясната ръка на главния диригент Константин Илиев.
През 1964 пише Дуо концертанте за цигулка и пиано – твърде сложна партитура, която авторът посвещава на Боян Лечев и съпругата му Снежина Гълъбова. След куп перипетии представят за пръв път творбата на Константин Илиев на престижния форум "Варшавска есен" с голям успех. И още една важна за Боян Лечев българска премиера: с Пловдивската филхармония ръководена от Добрин Петков свирят цигулковия концерт на Марин Големинов в Русе през 1969 година.
Проф. Лечев не обичаше записите. Твърдеше, че регистрациите не дават точна представа за истинската величина на артиста. "Истината е в залата!" припомняше често. И още: "На сцената се усещат най-осезаемо подводните камъни. Предпочитам живото дихание, непосредственото излъчване на артиста в миг на вдъхновение, независимо от всевъзможните пукнатини. Предпочитам го пред механичния, монтиран, доведен до изкуствено съвършенство запис."
Боян Лечев умееше да открива и да се радва на хубавите мигове чак до самия край през 2004 година.
Изпълнения на големия български цигулар и педагог проф. Боян Лечев можете да слушате на 4 октомври от 19.30 часа по програма "Христо Ботев".
В 24-тото издание на своя Великденски музикален фестивал Държавната опера във Варна поднася 16 събития в различни жанрове – опера, оперета, балет, концерт и мюзикъл и спектакли за деца. Началото беше поставено през март с представления на оперите "Бохеми“ и "Макбет“, детския мюзикъл "Мечо Пух“ и първия от концертите "Лицата на НМА "Проф. Панчо..
През далечната 1981 година едно име нахлу с гръм и трясък в рокаджийските класации на цяла Европа и предизвика удивени възгласи. Проглуши дори британските фенове и славещата се със своя шовинизъм критика на Албиона не успя да затвори очите си пред факта, че Германия е родила група от класата на "Деф Лепърд", "Айрън Мейдън", "Саксън" и..
От началото на своето създаване фестивалът "Артис" носи послание за духовност, творчество, креативност и вдъхновение. Този мотив е силно застъпен и в това издание, което поставя своето начало на 12 април от 19.00 часа в зала № 9 на Национален дворец на културата с концерт на Ирина Георгиева, Георги Андреев, Милена Андреева озаглавен "Фолклор и..
Спектакъл от сцената на Нидерландската национална опера ще проследим тази събота (4 април от 20 часа) чрез международния радиообмен. Това е операта "Роберто Деверьо" на италианския композитор Гаетано Доницети, с която трупата на театъра и тандема режисьор – диригент, Йетске Мийнсен и Енрике Мацола, завършват историческата трилогия на Тюдорите. В нея..
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
