Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Миговете вдъхновение на Боян Лечев

Проф. Боян Лечев
Снимка: БТА

В петъчната вечер ще възкресим спомена за проф. Боян Лечев – изумителен цигулар, потомствен музикант и любим педагог за десетки свои ученици, които не могат да го забравят. Боян Лечев бе орисан да прокарва пътеки.

Неистово го мамеше непознатото, като сонатата за соло цигулка на Прокофиев. Изпълни я за пръв път у нас преди 50 години.

Големият майстор осъществи премиерите на родна сцена на още много други творби на класиците на ХХ век: Стравински, Бритън, Хиндемит, Шостакович… "Неописуемо е усещането, когато изпод пръстите ти се ражда музика с вътрешен заряд и идеи с точни послания.

Свиря само онова, което си заслужава", категоричен бе Боян Лечев.

Едва ли е от онези цигулари, които обезателно биха искали да попаднат в графата любимци на публиката. Сценичните трикове и звездният блясък не бяха по вкуса му. Имаше ли концерт обаче, празно място не оставаше. Вярваха му, защото умееше пределно ясно да представи своя възглед и да го защити блестящо. Проф. Лечев не бе просто инструменталист с превъзходни качества, а личност която обединява в себе си най-доброто и градивното от духа на една нация.


"Артистът трябва да следва творческата си природа", вярваше прочутият цигулар. "Да посяга към произведения, които разбира, обича и цени. Никога не са ме привличали външните ефекти, блясъкът сам за себе си. Помага ми силната интуиция, въображение и чувствителност към идеите, които откривам в нотния текст." Тази чувствителност на Боян Лечев се проявяваше с особена острота в интерпретациите му на творби от български композитори. Печелеше съмишленици за онова, в което се бе врекъл – родната музика. С абсолютната убеденост в качествата на произведенията, които вдъхновено изпълняваше на всеки свой концерт. С преданост и хъс, трудно понятни днес за мнозина.

Често напомняше, че свири българска музика, откакто се помни. 

Поел нишката от своя учител Владимир Аврамов още когато бил на 10. А първото му участие в средата на 40-те години, като солист на Софийската филхармония ръководена от Саша Попов, е с концерта на Владигеров. Сам авторът е на пианото, когато Боян Лечев разучава цигулковата партия. През 1952 пък е премиерата на концерта от Пипков – първото произведение писано специално за великолепния цигулар. Тук той е съавтор в пълния смисъл на думата. С Константин Илиев пък дълго време са заедно на сцената: от средата на 50-те и през 60- те години в един от най-силните периоди в историята на Софийската филхармония. Помнят Боян Лечев като блестящ концертмайстор, който вдъхва изключителен респект – дясната ръка на главния диригент Константин Илиев.

През 1964 пише Дуо концертанте за цигулка и пиано – твърде сложна партитура, която авторът посвещава на Боян Лечев и съпругата му Снежина Гълъбова. След куп перипетии представят за пръв път творбата на Константин Илиев на престижния форум "Варшавска есен" с голям успех. И още една важна за Боян Лечев българска премиера: с Пловдивската филхармония ръководена от Добрин Петков свирят цигулковия концерт на Марин Големинов в Русе през 1969 година.

Проф. Лечев не обичаше записите. Твърдеше, че регистрациите не дават точна представа за истинската величина на артиста. "Истината е в залата!" припомняше често. И още: "На сцената се усещат най-осезаемо подводните камъни. Предпочитам живото дихание, непосредственото излъчване на артиста в миг на вдъхновение, независимо от всевъзможните пукнатини. Предпочитам го пред механичния, монтиран, доведен до изкуствено съвършенство запис."


За щастие Боян Лечев ни остави и от двата вида записи – и студийни и документални безкрайно ценни и интригуващи. В средата на 60-те години с пианиста Николай Евров представиха интеграла с 10-те цигулкови сонати на Бетовен – несравнимо изживяване според очевидци, което дълго се помни… Когато оценяват изявите на Боян Лечев специалистите наблягат на невероятната му стабилност на сцената редом със специфичния начин на звукоизвличане и пословичен перфекционизъм. Самият цигулар признава: "Рядко съм бъркал на сцена. На 100-ина концерта веднъж ще се случи, но това е и опит, натрупване…" обяснява Боян Лечев поредното сценично чудо с присъщата си удивителна скромност. И добавя: "Мога да прогнозирам с голяма доза истина кое произведение ще има живот. Ако много го харесвам, значи ще остане, заради качествата които притежава" Мъдри думи! Мисля си колко ли произведения са се родили отново на наша сцена изпод пръстите на професора и Снежина Гълъбова – негов най-верен спътник и съдник и в живота, и на сцената през тези повече от 50 години.

Боян Лечев бе и сред най-ценените и обичани професори по цигулка. С рядък усет умееше да развие и извади на показ най-доброто от своите студенти. Онова, което ги отличава един от друг! Димо Димов, Нягул Тумангелов, Димитър Иванов, Елмира Дърварова, Дора Бръчкова, Мичо Димитров, Дора Иванова, Ангелина Абаджиева, Нанко Димитров и още, и още… Всички те осъществиха мечтите си у нас и по света, мнозина от тях като концертмайстори на водещи оркестрови състави в Европа и отвъд океана. Скоро след 60-ия си рожден който отпразнува през 1986 маестрото се сбогува със сцената. И след това обаче не спираше да работи. Да преглежда нови неща, да дава оценка с неотменното чувство за отговорност и дълг. Да помага на всеки, който има нужда от съвет и подкрепа, за да не прекъсва нишката. Така както са го учили и него…

Боян Лечев умееше да открива и да се радва на хубавите мигове чак до самия край през 2004 година.

Изпълнения на големия български цигулар и педагог проф. Боян Лечев можете да слушате на 4 октомври от 19.30 часа по програма "Христо Ботев".

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

24-ти Великденски музикален фестивал на Държавната опера във Варна

В 24-тото издание на своя Великденски музикален фестивал Държавната опера във Варна поднася 16 събития в различни жанрове – опера, оперета, балет, концерт и мюзикъл и спектакли за деца. Началото беше поставено през март с представления на оперите "Бохеми“ и "Макбет“, детския мюзикъл "Мечо Пух“ и първия от концертите "Лицата на НМА "Проф. Панчо..

публикувано на 07.04.25 в 17:05

Удо Диркшнайдер пристига да лее желязо в зала "Христо Ботев"

През далечната 1981 година едно име нахлу с гръм и трясък в рокаджийските класации на цяла Европа и предизвика удивени възгласи. Проглуши дори британските фенове и славещата се със своя шовинизъм критика на Албиона не успя да затвори очите си пред факта, че Германия е родила група от класата на "Деф Лепърд", "Айрън Мейдън", "Саксън" и..

публикувано на 07.04.25 в 11:47

Фестивалът "Артис" с четвърто издание в София

От началото на своето създаване фестивалът "Артис" носи послание за духовност, творчество, креативност и вдъхновение. Този мотив е силно застъпен и в това издание, което поставя своето начало на 12 април от 19.00 часа в зала № 9 на Национален дворец на културата с концерт на Ирина Георгиева, Георги Андреев, Милена Андреева озаглавен "Фолклор и..

публикувано на 07.04.25 в 08:10

"Роберто Деверьо" на Доницети в постановка от Амстердам

Спектакъл от сцената на Нидерландската национална опера ще проследим тази събота (4 април от 20 часа) чрез международния радиообмен. Това е операта "Роберто Деверьо" на италианския композитор Гаетано Доницети, с която трупата на театъра и тандема режисьор – диригент, Йетске Мийнсен и Енрике Мацола, завършват историческата трилогия на Тюдорите. В нея..

публикувано на 05.04.25 в 08:15

"Роберто Деверьо", опера от Гаетано Доницети в три действия

Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран •  Роберто..

публикувано на 04.04.25 в 11:45