В епизод 557 "Трамвай по желание" среща своята публика със знаменития български и холивудски филмов режисьор, художник, аниматор и илюстратор Владимир Тодоров.
Автобиографичната книга на Владимир Тодоров "Холивудобългарин" имаше своята софийска премиера само преди дни. Тръгваме към Владо по най-кратките пътища към най-краткия портрет. Преди да прочетем книгата, нека направим кратка равносметка – какво знаем и какво не знаем за световноизвестният творец.
Най-кратко казано, той е познат като най-успелия българин в Холивуд.
Най-кратката справка пък сочи следното. Завършва НАТФИЗ и е приет в лондонското Amblimation Studios, собственост на самия Стивън Спилбърг – нещо, което той не знае, докато не постъпва на работа през 1990 г. Живее и твори в Лос Анджелис от 1997 г., когато става част последователно от "Уорнър брадърс" и "Сони".
В биографията на Тодоров са записани продукции като "Алиса в Страната на чудесата" на Тим Бъртън, поредицата за Хари Потър, "Космически забивки", "Стюарт Литъл", както и по няколко филма на носителя на "Оскар" за "Форест Гъмп" Робърт Земекис – "Полярен експрес", "Беулф", "Майло на Марс", "Коледна песен", "Джак, убиецът на великани" с Юън Макгрегър и "РПУ На оня свят" с Джеф Бриджес. "Стюарт Литъл", "Хари Потър и философският камък", носителят на "Оскар" The ChubbChubbs! и др.
Съвместно с Робърт Земекис работи върху дизайна на "Полярен експрес", "Беоулф", "Коледна песен". Създател е на два късометражни анимационни филма: "Трепет" (Flutter) и "Мечтател" (Dreamer), получили престижни международни награди. Автор е на книгите The Moon Rock, "Капризите на Оливър" (в съавторство с Боряна Тодорова) и "Архипелаг Ню Йорк".
Как изглежда холивудската филмова индустрия отвътре? Как са създадени визуалните образи на триглавото куче Пухчо, Волдемор, кентавъра и Стюарт Литъл? Има ли граници за въображението и творческото себеизразяване? Отговори на тези и много други естествени въпроси ще получите от автобиографичната книга на Владо Тодоров "Холивудобългарин" и от краткия негов радиопортрет в епизод 557 на "Трамвай по желание".
Снимка – БНР
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg