Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

55 години от основаването на Института за космически изследвания към БАН

За Международната научна конференция "Космос, екология, сигурност"

45-годишнина от полета на първия български космонавт

Снимка: ИКИТ-БАН

GPS-ът, прогнозата за времето, предупрежденията за бедствия – всичко това е част от космическите технологии, без които не можем да си представим света днес.

От 22 до 25 октомври в София ще се проведе Двадесета юбилейна международна научна конференция "Космос, екология, сигурност".

Организатор на събитието е Института за космически изследвания (ИКИТ) към БАН под егидата на президента Румен Радев и съвместно с началника на Военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров.

Събитието ще чества 55 години от основаването на ИКИТ, както и 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов.  

Акцентите в предстоящата конференция представят във "Време за наука" Валери Васев, директор комуникации на ИКИТ и проф. д-р Гаро Мардиросян.

По повод значимите годишнини, свързани с историята на българското космическо дело, ще се проведат и предхождащи конференцията събития, съобщава Васев.

На 22 октомври от 14 ч. ще гостуват трима чуждестранни космонавти от програмата "Интеркосмос" и ще се проведе кратка пресконференция.  

Честването ще отчете 55-годишната история на ИКИТ, в рамките на която двама български космонавти са изпратени в космоса. Страната ни е и третата в света, произвела космическа храна и първата, създала специална оранжерия за отглеждане на пшеница в космически условия, по думите на Васев. Полетът на Георги Иванов през 1979 година нарежда България на 18-то място сред космическите страни в света.

Проф. Мардиросян е носител на титлата "Изобретател на годината 2023", като през изминалата година ученият патентова четири изобретения в областта на защитата от бедствия и аварии. Професорът е автор на над 160 научни публикации, над 70 патента за изобретения и името му е записано в "Златната книга" на българските изобретатели и откриватели.

Проф. Мардиросян запознава слушателите с приложението на космическите разработки в съвременни свят. Изискванията на космическите изследвания модернизират компютъра, изтъква ученият. Друго, което използваме ежедневно, е дистанционното изследване на земята.

Космическата совалка, която вече е "пенсионирана", с появата си прави революция в космическите технологии, а един от материалите, с които е изработена, се оказва много здрав и издръжлив на висока температура, което отключва редица потенциални приложения, разказва проф. Мардиросян.

С цел подобряване на хигиената в космоса е създадено бельо за космонавти, чиято специална тъкан, оказва се, облекчава страданията на болните от тежки изгаряния.

Ученият изброява още примери, илюстриращи твърдението, че днес масово ползваме достиженията на науката, създадени с цел космически изследвания.

Повече за българското космическо дело и предстоящите събития чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51