GPS-ът, прогнозата за времето, предупрежденията за бедствия – всичко това е част от космическите технологии, без които не можем да си представим света днес.
От 22 до 25 октомври в София ще се проведе Двадесета юбилейна международна научна конференция "Космос, екология, сигурност".
Организатор на събитието е Института за космически изследвания (ИКИТ) към БАН под егидата на президента Румен Радев и съвместно с началника на Военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров.
Събитието ще чества 55 години от основаването на ИКИТ, както и 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов.
Акцентите в предстоящата конференция представят във "Време за наука" Валери Васев, директор комуникации на ИКИТ и проф. д-р Гаро Мардиросян.
По повод значимите годишнини, свързани с историята на българското космическо дело, ще се проведат и предхождащи конференцията събития, съобщава Васев.
На 22 октомври от 14 ч. ще гостуват трима чуждестранни космонавти от програмата "Интеркосмос" и ще се проведе кратка пресконференция.
Честването ще отчете 55-годишната история на ИКИТ, в рамките на която двама български космонавти са изпратени в космоса. Страната ни е и третата в света, произвела космическа храна и първата, създала специална оранжерия за отглеждане на пшеница в космически условия, по думите на Васев. Полетът на Георги Иванов през 1979 година нарежда България на 18-то място сред космическите страни в света.
Проф. Мардиросян е носител на титлата "Изобретател на годината 2023", като през изминалата година ученият патентова четири изобретения в областта на защитата от бедствия и аварии. Професорът е автор на над 160 научни публикации, над 70 патента за изобретения и името му е записано в "Златната книга" на българските изобретатели и откриватели.
Проф. Мардиросян запознава слушателите с приложението на космическите разработки в съвременни свят. Изискванията на космическите изследвания модернизират компютъра, изтъква ученият. Друго, което използваме ежедневно, е дистанционното изследване на земята.
Космическата совалка, която вече е "пенсионирана", с появата си прави революция в космическите технологии, а един от материалите, с които е изработена, се оказва много здрав и издръжлив на висока температура, което отключва редица потенциални приложения, разказва проф. Мардиросян.
С цел подобряване на хигиената в космоса е създадено бельо за космонавти, чиято специална тъкан, оказва се, облекчава страданията на болните от тежки изгаряния.
Ученият изброява още примери, илюстриращи твърдението, че днес масово ползваме достиженията на науката, създадени с цел космически изследвания.
Повече за българското космическо дело и предстоящите събития чуйте в звуковия файл:
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...
Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език. Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
