Отношенията между християните въз основа на притчата за добрия самарянин

По времето на Христос юдеите избягват да общуват с жителите на Самария, които презират, смятайки ги за полуезичници. Желанието на един юдейски законник да изкуси Сина Божи е провалено от разказаната притча за милостивия самарянин. Прекрасната постъпка именно на един самарянин принуждава юдейския законник да се засрами. Отминат с безразличие от свещеника и левита, които съобразно свещенодействата, които изпълняват, би трябвало в най-голяма степен да окажат помощ на нещастния полумъртъв, той вече е загубил напълно надежда, че ще бъде спасен. В този момент по пътя се задава един самарянин, който по никакъв начин не е свързан с ранения пътник. Напротив – между двамата съществува вековна племенна вражда. В този случай, докато своите се оказват чужди, далечните стават близки. 

Така на пътя от Йерусалим за Йерихон нещастието на пътника предизвиква милосърдието и искреното състрадание на самарянина, който преодолява съществуващата вражда и не само съчувства на пострадалия юдеин, но единствен му помага, и приема неговото страдание за свое. С тази си постъпка самарянинът остава в историята като символ на християнско милосърдие и въплътена християнска състрадателна любов. Разговор с доц. Мариян Стоядинов, преподавател в ВТУ "Св. Кирил и Методий".

След няколкогодишно прекъсване, тази година от 4 до 10 ноември във Варна се проведе Седмицата на православната книга. Тя се организира от Варненска и Великопреславска митрополия с подкрепата на Община Варна. По време на форума бяха представени книги, публикувани през последните няколко години. Повече за седмицата научаваме от гл. ас. прот. д-р Сава Кокудев.