Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето на ЦЕРН.

ЦЕРН обединява учени от цял свят в търсене на знания като основната област на изследване е физиката на елементарните частици. Заради това лабораторията, управлявана от ЦЕРН, често се нарича Европейска лаборатория по физика на елементарните частици.

Изложбата се открива на 21 ноември в централното фоайе на Физическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" в 15.00 часа и може да се разглежда от 21 до 28 ноември от 10.00 до 17.00 ч.

Достъпът е свободен включително и в почивните дни.

В програмата на изложбата са включени презентации по актуални теми от разностранната изследователска дейност на ЦЕРН в областта на фундаменталните изследвания и техните приложения, както и данни за българското присъствие в различните изследователски и образователни програми на ЦЕРН и новите перспективи за научно сътрудничество и технологичен трансфер пред българските научно-изследователски институции и българския бизнес.

Български физици и инженери от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН и Физическия факултет на СУ участват в експеримента на ЦЕРН CMS от самото му създаване през 1991 г. и имат съществен принос в разработването и конструирането на детектора.

Историята на ЦЕРН е история на успех и сътрудничество.

Всичко започва след края на Втората световна война, когато европейската наука не е на световно ниво. Следвайки примера на международни организации като ООН, няколко учени инициират създаването на европейска лаборатория по атомна физика.Сред тях са: Раул Даутри, Пиер Оже и Лев Коварски от Франция, Едоардо Амалди от Италия и Нилс Бор от Дания. Идеята им е новосъздадената лаборатория да обедини европейските учени, но и да им позволи да споделят нарастващите разходи за съоръжения по ядрена физика.

Френският физик Луи дьо Бройл представя първото официално предложение за създаване на европейска лаборатория на Европейската културна конференция в Лозана на 9 декември 1949 г. Следва петата Генерална конференция на ЮНЕСКО във Флоренция през юни 1950 г., където американският физик и нобелов лауреат Исидор Раби внася резолюция в ЮНЕСКО за да: "подпомага и насърчава създаването на регионални изследователски лаборатории с цел засилване на международното научно сътрудничество..."

На междуправителствена среща на ЮНЕСКО в Париж през декември 1951 г. е приета първата резолюция относно създаването на Европейски съвет за ядрени изследвания - на френски: Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire, откъдето се ражда абревиатурата CERN.

През октомври 1952 г. Женева, Швейцария е избрана за място на разполагане на бъдещата лаборатория.

През юни 1953 г. окончателният проект на Конвенцията за ЦЕРН е съгласуван, а в него се посочват начините, по които държавите-членки ще участват в бюджета на ЦЕРН, както и насоки за етиката и организацията на лабораторията - от възприемането на политиката за свободен достъп до вътрешната структура на организацията.

Конвенцията е подписана от 12 държави, като последни подписват представителите на Франция и Германия. На 29 септември 1954 г. се създава официално Европейската организация за ядрени изследвания - Organisation Européenne pour la Recherche Nucléaire, но акронимът ЦЕРН се запазва.

Първите 12 държави (основателки), подписали Конвенцията за създаване на ЦЕРН са: Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Италия Норвегия, Нидерландия, Франция, Швеция, Швейцария и Югославия (напуска, 1961 г.)

На 3 юни 1999 г. XXXVIII Народно събрание на Република България ратифицира Конвенцията на ЦЕРН и Финансовия протокол към нея. На 11 юни 1999 г. България е обявена официално от ЮНЕСКО за пълноправен член на ЦЕРН.

Част от Конвенцията на ЦЕРН гласи: "Организацията не трябва да се занимава с работа за военни цели и резултатите от нейната експериментална и теоретична работа трябва да бъдат публикувани или по друг начин направени общодостъпни."

Главната задача на ЦЕРН е да разбере от какво е изградена Вселената и как функционира като провежда изследвания на световно ниво в областта на фундаменталната физика. Учените в ЦЕРН предоставят уникален набор от съоръжения за ускоряване на частици, които позволяват провеждането на изследвания на границите на човешкото познание по екологично отговорен и устойчив начин. ЦЕРН обединява хора от цял свят, за да разширява границите на науката и технологиите в полза на всички, а също и обучава нови поколения физици, инженери и техници и ангажира всички граждани в научните изследвания и в ценностите на науката.

Днес ЦЕРН има 24 страни-членки, 8 асоциирани членки и протоколи за сътрудничество с още 48 страни, като отдавна е надрасла своите формални граници и от европейска вече е световна лаборатория, с 2300 постоянни сътрудници, над 1000 стипендианти и близо 13000 асоциирани изследователи от над 100 националности от цял свят.

Основният проект на ЦЕРН е Големият адронен ускорител (колайдер) (LHC), протон-протонен колайдер с максимална проектна енергия 14 TeV , а провежданите с него експерименти се състоят в анализ на продуктите, получени при сблъсък на ускорените частици. Четирите основни детектора на частици са разположени в подземни шахти. Първият експеримент Големият адронен ускорител е проведен на 5 септември 2008 г.

Проектът LHC направи ЦЕРН световен лидер в областта на физиката на елементарните частици. Първият успех на експериментите на колайдера беше откриването на бозон на Хигс, който беше единственият липсващ елемент в Стандартния модел на елементарните частици.

ЦЕРН развива и образователни програми, поддържа инициативата за свободен достъп до научна информация (Open Access), а създаденият в него World Wide Web промени човешкото развитие.

Над 100 български специалисти сътрудничат с ЦЕРН. Това са учени, инженери и техници от Софийски университет "Св. Климент Охридски", Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Институт за информационни и комуникационни технологии и Института по Роботика на БАН, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и Национален Център по Радиобиология и Радиационна защита участват активно в научни изследвания провеждани в ЦЕРН и така допринасят съществено за получаването на нови резултати за устройството на Вселената.

Изложбата "70 години ЦЕРН" се открива на 21 ноември от 15 ч. в централното фоайе на Физическия факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски" на бул. "Джеймс Баучър" 5.

Официални гости ще бъдат: генералният директор на ЦЕРН д-р Фабиола Джаноти, вицепрезидентът на България г-жа Илияна Йотова, Ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, зам.-министърът на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов, както и представители на МОН.

В дните на изложбата всеки ден от 16.00 ч. ще има презентации на актуални изследователски дейности в CERN в областта на фундаменталните изследвания и техните приложения. Интерактивен тунел ще ни пренася в атмосферата на ЦЕРН, а протонен футбол ще провокира посетителите да имитират реакции с протони във виртуална среда.

През декември изложбата ще гостува в централната сграда на БАН в София на площад "Народно събрание" и във Варненската астрономическа обсерватория.

За повече информация относно презентациите и планираните събития, следете уебсайта на Физически факултет, СУ "Св. Кл. Охридски". 

Чуйте интервю с декана на Физическия факултет на Софийския университет проф. дфзн Георги Райновски.