В първия ден на годината от 23 ч. "Джаз+" ни връща във вечерта на концерта на Торд Густавсен в столичната зала "България". Само тук публикуваме пълния запис на разговора ни минути след саундчека:
Първият ти музикален спомен?
Не съм сигурен, че го помня, но така са ми казвали, че още на две съм седял на коленете на баща ми и съм започнал да свиря на пиано. После сме свирили на 4 ръце и това наистина е нещото, което е било определящо. Приспивни песни, църковна, класическа музика – това се свиреше и пееше не само вкъщи, но и в църквите. Участвах в хоровете им като дете, пеехме госпели и класическа църковна музика, но също взимах уроци по класическо пиано, то също бе много важно за мен. Започнах да импровизирам, но продължих да уча класически репертоар. Също понякога пеех мои песни, които пишех на пианото.
Най-хубавите неща в живота идват когато нещата, идващи от сърцето се сливат с тези, идващи от разума ни. В началото, разбира се, разчитах на интуицията си, слушах езика на сърцето си. Моето пространство бе музиката, а не играта на футбол навън.
Минал съм през много влияния, слушал съм различни неща, но никога не съм имал идол, когото да копирам. Твърде рано си дадох сметка, че притежавам свой глас. Минах през много фази, през Консерваторията, където копираш, но и учиш с цялото си тяло, изпипваш занаятчийски нещата и в това е красотата на доброто джаз-образование: копираш, но полето за търсения е пред теб и ти виждаш, че писаната музика може да мине на втори план. И да, Консерваторията не ме направи консервативен. Даде ми много добър опит в работата с джаз-традициите от 40-те и 50-те, имах прекрасни уроци по композиция, додекафония, ренесансова полифония, Бах. Това те кара да оставиш настрана своите неща и няколко години наистина да работиш върху майсторството си. Учиха ни да сме задълбочени, но и органични, за да станем себе си.
Преди всичко съм тук и сега. Когато работиш с влияния от миналото можеш да създадеш музей, не че е лошо, но не е моето. Когато работя с хорал на Бах или възкресявам норвежка традиционна песен, Равел, Шостакович, ирански модални, се опитвам да говоря с днешния език. Имам ги като референции, но се старая да изразя това, което ми се струва най-важно от тях точно тук и сега. Вярно е, че поп-музиката от тийнейджърските ми години не е в центъра на интересите ми – дори и тогава предпочитах госпълите и спиричуълите, не че не съм харесвал и някои поп-парчета, но те не бяха сред приоритетите ми.
И да, джазът е форма на протест, но не го възприемам като политика в стриктния смисъл на думата. Участвам в благотворителни концерти за Газа, за Лекари без граници. Музиката е пространството, където думите не стигат. Пространство на красотата, на тайната любов. Можеш да говориш, да твориш спокойно така, че любовта да е над всичко, A Love Supreme (сюблимна любов като по Колтрейн). При нас нещата не са в черно и бяло, отваряме пространства, в които хората да открият същинското си аз, да пуснат малкото орле в себе си. Не става дума да се покаже докъде може да стигнем в бързината и в уменията си, а да се разкрият пълните възможности на мелодията, текстурата, цялата цветна картина на музиката, която е и потенциалният модел за съвместно съществуване на хората. Имаме нужда от силни индивиди с разнообразни умения, но орлите не трябва да се подчиняват на мнозинството. Именно в това е силата на импровизираната музика, така хората ще могат да дадат наистина най-доброто от себе си.
И не, не мисля, че музиката е чак толкова универсален език. Да, може да говори на хора от различни култури и да се споделят неща от канадската или българската музика. Важното е, че е отвъд конкретните езици и култури. Така че, пожеланието ми към българската ми публика е колкото лесно, толкова и трудно – мир и любов!
Документални записи на част от концерта и бисовете освен ефирно, ще можете да намерите след 10 дни и в подкастите на предаването в Бинар. Ексклузивно тук - откъс от саундчека им:
Плевенската филхармония представя концерта "Росен Гергов и синове" в зала "България", като част от Международния фестивал "Софийски музикални седмици". Той е трети от поредицата с оркестъра на плевенските филхармоници. Диригент на вечерта ще бъде Росен Гергов, а солисти – неговите синове: Кай Гергов (цигулка), Рей Гергов (виолончело) и Лео Гергов..
На 21 май в Художествената галерия Колекция "Дарение Светлин Русев" в Плевен ще се състои камерен концерт на трио в състав: Татяна Майони (пиано), Евгени Николов (цигулка) и Борис Радилов (виолончело). Музикантите ще изпълнят разнообразна програма в галерийното пространство за почитателите на класическата музика в Плевен. По време на концерта ще..
Най-дълго поставяният американски мюзикъл в историята пристига да дебютира пред родните меломани като част от своето европейско турне, за да оживее в две поредни вечери – на 21 и на 22 май. Хитовата творба е създадена по мотиви от пиесата "Чикаго" на Морис Далас Уаткинс, музиката на Джон Кандър, а либретото е дело на знаменития тандем Фред..
На 14 май 1885 е роден знаменитият майстор на диригентската палка. Повече от 60 години бе властелин на пулта. Държеше в магнетичен транс публиката в огромни зали, при това без каквито и да било сценични трикове. Онези, които са имали шанс да го слушат на живо разказват легенди за мъжа с огромен (почти двуметров) ръст, гъсти коси и трескав поглед на..
Днес (15 май) от 19 часа в Конферентен център "Възраждане" хор "Нуша" с диригент Нели Андреева ще представи концерт-премиерата на проекта "Из ръкописите на Стефка Кушлева: Първи интерпретации за хор". "В самото събитието ще има четири хора: младежкият хор към "Нуша" с диригент Калина Андреева, като това ще е първа нейна изява като диригент, ще..
На 13 май Централната минерална баня в София навърши 112 години. Сградата, която е построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов,..
Емоционалната интелигентност (EQ) се открива в способността да разпознаваш, разбираш и управляваш собствените си емоции, като това включва и..
Най-дълго поставяният американски мюзикъл в историята пристига да дебютира пред родните меломани като част от своето европейско турне, за да оживее в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg