Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството.
Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с Красимир Костов часове преди необичайната презентация "Анатомията на изкуственото същество".
Събитието, организирано от платформата за наука "Рацио", ще се проведе днес (14 януари) от 19 ч. в клуб City Stage.
Коцев е специалист по киберсигурност, част от класацията на 100-те най-влиятелни IT специалисти в България за 2023 година и отличен с наградата "30 под 30" на "Форбс" за създаването на платформата "Кикимора". Той ще бъде един от представящите презентацията "Анатомията на изкуственото същество", посветена на изчезващата граница между човешкия вид и съвременните езикови модели и техните синтетични признаци на живот.
По думите на Коцев идеята на събитието е да даде перспектива за посоката на развитие на този тип технологии, като за целта в реално време ще бъде създадено изкуствено същество, чиито характеристики ще бъдат разгледани заедно с аудиторията.
Според Коцев рискът от изкуствения интелект не е това, че ще ни изтребят киборги. Рисковете са много по-човечни и се изразяват в невъзможността на много хора да се адаптират към новите технологии.
"Както системите се ъпдейтват редовно, така и човешкият вид трябва да ъпдейтва своя софтуер", казва Коцев, според когото най-голяма заплаха днес е отнася до киберсигурността. Хората трудно различават фалшивото (дийпфейк) от реалността.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
На 12 ноември в Ректората на Софийския университет Факултетът по класически и нови филологии със съдействието на катедра "Испанистика" и катедра "Англицистика и американистика" и Филологическият факултет на Пловдивския университет организираха честване на юбилея на известната българска лингвистка , в рамките на което тя представи новата си книга...
В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..
"Подкрепа за психично здраве и благосъстояние сред уязвими подрастващи" Това е инициатива, която се реализира от сдружение SOS детски селища България и цели да подпомогне деца на възраст между 10 и 15 години в това да разпознават и отработват техните чувства и емоции, породени от стреса в ежедневието, в училище и в семейството. Дейностите по..
Кои са най-стресиращите професии в България и какви са нивата на социална тревожност сред младите хора – това бяха сред основните теми на Националната научна конференция, посветена на психичното здраве и съвременните подходи за неговото опазване. За инициативата и новите изследвания разказа д-р Радостина Минина в ефира на предаването "Време за..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р Радослав Александров днес е един от преподавателите, които подготвят младежите от националния ни отбор. А е започнал да помага на по-младите олимпийци още като първокурсник... "Гордеем се с..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския..
" Литературни легенди и съвременни прочити. Спомени за писатели и отзиви за книги " от Роза Боянова има своята софийска премиера. В рецензията..
Соня Ковачева – утвърдено име в българското артпространство, сега представя самостоятелната изложба "По пътя си..." в галерия "Аросита". Експозицията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
