Изписани, но изоставени: Психично болните и проблемите на системата

На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София.  В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова коментира случая и постави акцент върху проблемите в системата за психично здраве в България.

• Жена намушка с нож трима души на столичния булевард "Витоша" (ОБНОВЕНА)

Според д-р Гълъбова жената е била на лечение преди четири години. В такива случаи, когато състоянието на пациент с психоза се подобри в рамките на месец и половина – два, той бива изписан. Проблемите обаче започват след това. В България липсва ефективна система за извънболнична грижа за психично болните. Въпреки че медикаментите за лечението на тези заболявания са безплатни и достъпни, психосоциалната рехабилитация на пациентите остава сериозно занемарена.

Един от основните проблеми, според Гълъбова, е липсата на дневни центрове за психично болни, които трябва да бъдат поне по един във всяка община. Освен това в България няма достатъчно арт терапевти и психолози, които да работят с пациентите и да им помагат в процеса на ресоциализация. Липсва и законодателство, което да задължава работодателите да наемат хора с психични заболявания, което допълнително утежнява положението на тези пациенти след напускането на лечебните заведения.

Друг сериозен проблем е липсата на "водещи на случаи" – социални работници, които да поемат по 10-12 пациента и да изграждат с тях доверителна връзка. Тези специалисти би трябвало да имат ангажимент към пациента и да подпомагат неговата интеграция в обществото. Създаването на подобна система изисква значителни финансови средства, тъй като включва висококвалифицирани специалисти, които трябва да получават адекватно заплащане.

Д-р Гълъбова подчерта, че никой не е застрахован от тежки психични заболявания, които често започват в млада възраст. При обостряне на състоянието пациентите попадат в лечебни заведения, които въпреки лошата си материална база разполагат с висококвалифицирани специалисти. Там състоянието им може да бъде овладяно в рамките на 45-50 дни, до степен, в която могат да се върнат в обществото. Проблемът е, че в извънболничните заведения, освен семейството, никой не поема отговорност за тези хора. Семействата на психично болните обаче често се изтощават от дългогодишния процес на грижа и контрол върху състоянието на близките си. В резултат на това, след изписването си, пациентите често биват изолирани от обществото.

Според д-р Гълъбова без комплексен подход, включващ социална и трудова интеграция, психосоциална рехабилитация и адекватна подкрепа от обществото, подобни трагични случаи могат да се повтарят.