Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Премиера на операта "Фалстаф" от Джузепе Верди

Снимка: Софийска опера и балет

Софийската опера и балет поставя за трети път оперния спектакъл "Фалстаф" от Джузепе Верди, съобщиха днес от културната институция. В постановката този път ще вземат участие и певци от Италия. Режисьор е Марко Гандини, а диригент – маестро Григор Паликаров. Премиерата е на 27 февруари.

Академик Пламен Карталов представи актьорския състав на "Фалстаф". В главната роля влизат Кирил Манолов и Лучо Гало. Те ще се редуват в четирите спектакъла, които ще се играят до 2-ри март. В останалите роли ще видим Атанас Младенов, Венцеслав Анастасов, Габриела Георгиева, Мила Михова и други. Великолепната сценография и костюмите са дело на Итало Граси и Анна Биаджоти, които работят в операта в Рим и в "Ла Скала" в Милано.

"Най-главното за мен е работата с българските певци, на които даваме изключителната възможност и шанс да растат и градят своето кариерно развитие така, че да бъдат съизмерими със своите колеги по целия свят", каза академик Карталов.

Марко Гандини е познат у нас с работата си над операта "Медея" от Луиджи Керубини, чиято премиера беше миналата година. Режисьор е на няколко продукции на "Фалстаф" в Токио, Севиля, Будапеща и Виченца.

"Либретото е много богато със специфични изрази, с една много фина разделителност на думата и това дава възможност да видим емоциите, които се преплитат една в друга, като едно конно надбягване."

Лиричната опера "Фалстаф", написана в три действия, е създадена по мотиви от комедията на Уилям Шекспир "Веселите уиндзорки". В нея се преплитат меланхолия, ирония и свеж хумор. 

За първи път у нас последната творба на Верди е имала премиера през 1942 година. 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Архитектурата като сцена за ирационални идеи в проекта "Възможности за съпричастност"

Проектът "Възможности за съпричастност" с автор Ивайло Аврамов изследва пространството на галерия "Куб", търсейки диалог между ресурсите на архитектурата и стремежа към съпричастност.   Той въвежда прости кинетични механизми в няколко функционални принципа: гравитационно действие (разстилане, изсипване, изхвърляне) и пространствено определяне..

публикувано на 06.10.25 в 18:09

"Разораните градини на любовта" и какво пониква от раздялата

Димитър Кенаров, журналист, преводач и писател представя новата си поетична книга "Разораните градини на любовта" на 8 октомври в 18.30 часа, клуб "Писмена" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".  Стиховете в книгата говорят за изгубената любов и това, което остава след нея, за разделите и разминаванията но и за неразбраната природа и..

публикувано на 06.10.25 в 15:31
Веселин Диманов, Никола Рахнев, Ива Дойчинова, Даниел Ненчев, Добрина Чешмеджиева

Какво променят съвременните "будители"?

Думата "будител" е българско понятие, което е трудно да бъде превеждано. Свързваме го с "Народните будители" – българските просветители, книжовници и революционери, които през различни епохи са допринесли за духовния и културен възход на народа, съхранявайки националната идентичност . Но какво означава будител днес? Какво е будителство? Кой и защо..

публикувано на 06.10.25 в 14:26
проф. д-р Славия Бърлиева

Време е да представим ясно приноса на България към европейската цивилизация

В навечерието на Деня на народните будители ефирната поредица "Събуди се, България!" на "Terra Култура" ще се излъчва в четири епизода – на 6, 13, 20 и 27 октомври . Инициативата цели да открие смисъла на будителската мисия в съвременния свят , да потърси връзката между традицията и модерността и да отправи послание за едно бъдеще, което се..

публикувано на 06.10.25 в 12:28

Страхът от ИИ: не от машината, а от загубата на предимство

Може ли една машина да създаде герой с душа? Да напише история, която да трогне и вдъхнови? Къде свършва човешкото творчество и къде започва машинната симулация? И дали "душата на изкуството" ще остане завинаги човешка привилегия? На тези въпроси отговаря писателят и преводач Александър Драганов – гост в рубриката "Разговорът" на предаването..

публикувано на 06.10.25 в 12:08