В последната петъчна среща, организирана от Асоциацията за инсулт и афазия, специалисти и пациенти се обединиха около важната тема за достъпа на българските пациенти до роботизирана рехабилитация. Тази позиция беше подчертано заявена от д-р Росица Шейтанова, член на УС на Асоциацията на лекарите по физикална и рехабилитационна медицина, в интервю за Lege Artis.
Заболеваемостта от инсулт сред по-младите хора
Д-р Шейтанова започна с тревожната констатация, че инсултът засяга все повече млади хора. "Във все по-млада възраст хората боледуват от инсулт. Това го нямаше преди години, последният ми пациент е на 36 години", каза тя. Това подчертава нуждата от интензивна и ефективна рехабилитация, която да бъде достъпна за тези пациенти.
Трудности при използването на предоставените услуги
Тя сподели, че пациентите, нуждаещи се от рехабилитация след инсулт, получават ограничен достъп до тези услуги – два пъти по седем дни в годината, както и няколко посещения по седем дни в медицински центрове извън болниците. Това обаче не е достатъчно за много от пациентите, които са трудно подвижни и за които ежедневната рехабилитация е от съществено значение през първите месеци след инсулта. "Трудно успяват да използват това, което им се предоставя в момента, защото са много трудно подвижни", отбеляза тя.
Допълнително затруднение за пациентите представлява ангажиментът на двама или трима души от семейството да се грижат за тях, което води до отсъствие от работа и допълнителни финансови затруднения.
Необходимостта от ежедневна интензивна рехабилитация
Д-р Шейтанова подчерта, че първите три до шест месеца след инсулта са критични за възстановяването на пациента и че ежедневната интензивна рехабилитация е задължителна. След първата година възстановяването става значително по-трудно, което прави още по-необходима навременната и постоянна терапия.
Предимствата на роботизираната рехабилитация
Роботизираните устройства са в състояние да извършват безкраен брой повторения на движения, зададени от лекаря или терапевта, което е ключово за възстановяването на пациента. "Едно движение на парализирана ръка или крак трябва да се повтори над 300 пъти пасивно, за да има възстановяване на модела на движение на мускулите", обясни тя. В България такива устройства се използват основно в детските болници за пациенти с детска церебрална парализа, но те обикновено са закупени благодарение на дарения.
Необходимост от реимбурсация от държавата
За да могат българските пациенти да се възползват от роботизираната рехабилитация, тя трябва да бъде достъпна финансово. "Преговори ще има, даже има готовност за клинична пътека, която да включва роботизирана рехабилитация на хора с гръбначно-мозъчни травми", каза д-р Шейтанова. Според нея, за да бъдат тези устройства достъпни за пациентите, те трябва да бъдат реимбурсирани от държавата, тъй като в противен случай много пациенти няма да могат да си позволят лечението с такива устройства.
В заключение, д-р Росица Шейтанова акцентира върху важността на роботизираната рехабилитация за подобряване на възстановяването след инсулт и други тежки заболявания, като подчерта, че за да бъде това възможно, трябва да се осигури държавно финансиране и достъп на пациентите до съвременни терапевтични технологии.
Слушайте!
Мира и Атанас Атанасови и двете им дъщери отглеждат стадо от 250 кози в стопанство на брега на река Харманлийска. През лятото те обитават малка къща непосредствено до оборите, а стопанството освен от козите е обитавано и от редица декоративни животинки, с които децата от Харманли могат да се запознаят при посещенията си във фермата. Мира и Атанас..
Една от основните теми на евангелското четиво в днешната неделя е вярата, защото тя е важно условие за нашето спасение. Словото Божие ни разкрива често ярки нейни прояви, благодарение на тях се явява Божията сила в чудеса, за каквито става дума и в този евангелски откъс. Макар и допряла се скришом до Спасителя, кръвотечивата жена не остава..
Предлагам да потанцуваме. Ще го направим с помощта на две групи възрастни дами, които са изключително запалени по народните, както и по латино и балните танците. Всички те участват в проекта "Аз съм тук". "Аз съм тук" – изкуството за социална промяна и преодоляване на "присъдата възрастен" Той се случва в София по идея на хореографа Надежда..
Дипломатът от кариерата Венцислав Иванов и съпругата му – финландката Анита, зареждат ефира на "Семейно радио" с откровен разговор, изпълнен с десетки езици, държави, дипломатически мисии, семеен уют и житейска мъдрост. Анита започва със значението на "сису" във финския език и как се живее във Финландия, след което продължава с това как е..
Село Варвара се намира на около 70 км от областния град Бургас и на 8 км от общинския център град Царево. Разположено е на 500 метра от брега на Черно море, в най-източните подножия на странджанския планински рид Босна и е в обхвата на природен парк "Странджа". Според легендите гърците, населявали района на Ахтопол, наричали тракийските племена от..
Какво предстои за България между съмненията за национализация на "Лукойл" и проектобюджет, наречен от мнозина "влакче на ужасите", коментира в..
На 8 ноември 1915 година във Венеция е роден прочутият маестро. Всецялата отдаденост към музиката впечатлява още първите му учители Дзанела и Ариани в..
В най-новата книга на Нинко Кирилов има закачка в оформлението – една черна точка, която оказва се е слънцето, постепенно изгрява, достига зенит и после..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
