В последната петъчна среща, организирана от Асоциацията за инсулт и афазия, специалисти и пациенти се обединиха около важната тема за достъпа на българските пациенти до роботизирана рехабилитация. Тази позиция беше подчертано заявена от д-р Росица Шейтанова, член на УС на Асоциацията на лекарите по физикална и рехабилитационна медицина, в интервю за Lege Artis.
Заболеваемостта от инсулт сред по-младите хора
Д-р Шейтанова започна с тревожната констатация, че инсултът засяга все повече млади хора. "Във все по-млада възраст хората боледуват от инсулт. Това го нямаше преди години, последният ми пациент е на 36 години", каза тя. Това подчертава нуждата от интензивна и ефективна рехабилитация, която да бъде достъпна за тези пациенти.
Трудности при използването на предоставените услуги
Тя сподели, че пациентите, нуждаещи се от рехабилитация след инсулт, получават ограничен достъп до тези услуги – два пъти по седем дни в годината, както и няколко посещения по седем дни в медицински центрове извън болниците. Това обаче не е достатъчно за много от пациентите, които са трудно подвижни и за които ежедневната рехабилитация е от съществено значение през първите месеци след инсулта. "Трудно успяват да използват това, което им се предоставя в момента, защото са много трудно подвижни", отбеляза тя.
Допълнително затруднение за пациентите представлява ангажиментът на двама или трима души от семейството да се грижат за тях, което води до отсъствие от работа и допълнителни финансови затруднения.
Необходимостта от ежедневна интензивна рехабилитация
Д-р Шейтанова подчерта, че първите три до шест месеца след инсулта са критични за възстановяването на пациента и че ежедневната интензивна рехабилитация е задължителна. След първата година възстановяването става значително по-трудно, което прави още по-необходима навременната и постоянна терапия.
Предимствата на роботизираната рехабилитация
Роботизираните устройства са в състояние да извършват безкраен брой повторения на движения, зададени от лекаря или терапевта, което е ключово за възстановяването на пациента. "Едно движение на парализирана ръка или крак трябва да се повтори над 300 пъти пасивно, за да има възстановяване на модела на движение на мускулите", обясни тя. В България такива устройства се използват основно в детските болници за пациенти с детска церебрална парализа, но те обикновено са закупени благодарение на дарения.
Необходимост от реимбурсация от държавата
За да могат българските пациенти да се възползват от роботизираната рехабилитация, тя трябва да бъде достъпна финансово. "Преговори ще има, даже има готовност за клинична пътека, която да включва роботизирана рехабилитация на хора с гръбначно-мозъчни травми", каза д-р Шейтанова. Според нея, за да бъдат тези устройства достъпни за пациентите, те трябва да бъдат реимбурсирани от държавата, тъй като в противен случай много пациенти няма да могат да си позволят лечението с такива устройства.
В заключение, д-р Росица Шейтанова акцентира върху важността на роботизираната рехабилитация за подобряване на възстановяването след инсулт и други тежки заболявания, като подчерта, че за да бъде това възможно, трябва да се осигури държавно финансиране и достъп на пациентите до съвременни терапевтични технологии.
Слушайте!
Сдружение КАЖИ ("Кампании и активизъм за животните в индустрията") отбеляза наскоро своя 8 рожден ден. КАЖИ е българска организация с нестопанска цел, основана с цел защита на животните и фокус върху индустриалното животновъдство. Мисията на сдружението е да предотврати страданието на възможно най-много животни, като влияе за въвеждането на..
"Аз съм светлината на света, който Ме последва, той не ще ходи в мрак, а ще има светлината на живота", казва Спасителят. От Евангелието разбираме, че телесно слепите търсят помощ от Христос и Той им връща зрението. Духовно слепите, за разлика от тях избягват светлината, противят се на Сина Божи, гледат да Го унищожат, за да могат спокойно да..
Как изборите за президент в Румъния илюстрират разломните процеси в Европа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стилиян Деянов , журналист на свободна практика, който живее в Румъния. Как излезе математиката на Никушор Дан "Сложно е, защото на първия тур имаше един триъгълник между статуквото, националистите и Никушор Дан, който..
Във варненското село Страшимирово има ферма за люти чушки, в чиито парници съжителстват люти сортове чушки от цял свят. Фермата е създадена от Христо Родинов, който е и създател българския сорт люта чушка "Български дух", международно признат и сертифициран. Христо Родинов, и семейството му – съпругата му Дарина и дъщерите му Елена и Славена –..
В Деня на българската писменост, просвета и култура насочваме вниманието ви към Севда Севан, която в своето творчество разказва за смесването на традиции и култури, за общуването между гърци, арменци, евреи и турци, които пребивават в хармонията на своето многоезичие. Ще го сторим заедно със сина ѝ Ален Лазаров, Вартануш Топакбашян, главен..
Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова,..
Как да различим социалните от политическите послания в една криза и защо исканията на синдикалистите по време на протестите в градския транспорт на..
Как празнуват и какво значи 24-ти май за хората, за които всеки ден е "ден на буквите". Анкета с редактори, коректори и преводачи за интимното преживяване..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
