Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Валери Леков – от ромската махала в Кюстендил до програма "Христо Ботев" на БНР

Първи стъпки

Аз съм тръгнал от ромската махала на град Кюстендил. Минах през читалището в махалата, минах през училището, което според мен е най-важното нещо в живота на един човек. И всичко това, което правих през годините и като самодеец (аз съм се занимавал с театър и естрадна сатира, снимал съм разни нещица за местната кабелна телевизия), ми помогна да намеря своето място в програма "Христо Ботев" на БНР. Това е най-прекрасната програма в радиоефира на страната ни.

Важното по пътя – хората, на които попадаш и самовъзпитанието

Да, комплексно е. То тръгва от вкъщи, минава през учителите, на които попадаш, минава през читалищната секретарка, която ти казва кои книжчици са хубави, какво би могъл да научиш от тях. Човек не се ражда гений или пък много прост, ние ставаме след това такива или онакива в зависимост от това къде сме родени, какви грижи са полагали за нас родителите, учителите, общността, в която растем и по-късно обществото като цяло.

Бяхме голямо семейство, аз живеех с моите вуйчовци и лели, защото бях дете на разведени родители още от съвсем малък. Помня го това, живеехме в една стая толкова много народ. След това дядо ми пристрои още една стая.

Благодарен съм на всички хора, които са ми протягали ръка през годините. Ще откроя само един учител, който постоянно ми казваше: "Ти можеш, момче, опитай еди-какво си, направи еди-какво си – разни училищни и извънучилищни дейности, участие във викторини, кръжоци, градски и окръжни първенства, които печелех и ми подаряваха книги като награда.


Първите книжки

Аз много отрано започнах да чета книжчици, първите със сигурност са били приказки. Защото пък си спомням, че вече като юноша бледен все още се увличах по приказки. Когато сега се срещам с деца и ученици по училища, им казвам, че четенето ти развива въображението, мисленето. Когато четях приказка или след това някой роман, аз си филмирах действието в акъла. И след това като се появи филм по дадената книга и като го гледам, аз се разочаровам, защото моят въображаем филм е бил по-хубав. 

Образованието  

След като завърших средно образование, в ония години бях си втълпил "ВИТИЗ, та ВИТИЗ", сега НАТФИЗ. Веднага кандидатствах, никой не ме е подготвял. Аз сам се бях подготвил и, естествено, ме скъсаха още на първия кръг. След това влязох в казарма. Взех си и платен отпуск, за да кандидатствам пак, но тъй като живеех в Кюстендил, дойдох в последния ден след обяд да си подам документите и ми казаха, че са ги приемали до обяд – така ми пропадна явяването на изпит. Сега си давам сметка, че така е било предначертано – да не ставам професионален актьор.

А след това дойдоха промените. Аз вече бях семеен човек, започнах работа в "Социални грижи" и записах "Публична администрация". Не знам защо записах това нещо, което е толкова далеч от мен и от моите разбирания. След това прекъснах, защото в ония луди времена през 96-а ходих малко на гурбет в братска Гърция да бера портокали. Като се върнах, възобнових пак ученето си и разбрах, че това не е моето. За да дойде моментът, в който пътят, по който съм вървял цял живот, ме отведе към сферата на изкуството – завърших "Филмова и телевизионна режисура".

Сега кандидатствам в Националния филмов център с мой сценарий и на моята колежка Петя Накова за дебют. Не знам какво ще се случи, но иначе съм се снимал в с малки ролички в доста български филми. 


Сценарият 

Той е по действителни случаи на хора, които аз лично познавам, преплетени така, че ги обединявам в едно семейство. Там има и доста биографични данни, пречупени през художествената измислица. На ромска тематика е, има всякакви хора там – от циганин престъпник до момче, което учи медицина. Истински филм, мисля, че такъв не е правен в страната ни и е време да се появи, време е да се влезе в махалата, искам да направя нещо, което да покаже истинското лице на ромската общност. 

За съжаление толкова векове живеем заедно на тази земя, а не се познаваме, ние си знаем основно негативните неща един за друг. Аз следя в социалните мрежи какво се случва. Хора, които никога не са общували с роми, пишат някакви измислени неща... И точно това искам да покажа във филма. Защото във филмите, където се появяват роми, те все са просяците, крадците, престъпниците. А пък в моя кръг от познати и приятели от ромската общност, има хора, които са доказали себе си професионално, имат личностно израстване, работят и си плащат данъците.

Какъв е пътят да опознаеш другия и да го разбереш 

Общуването, ние не общуваме помежду си. По принцип българинът като цяло спря да общува някак си. Ние сме социални същества и без общуване се превръщаме в асоциални хора.

Като главен герой в документалния филм "Ром Кихот" има ли нещо общо между теб и Дон Кихот? 

Ох, сега ако Сервантес ме чуе... Не знам. Аз се опитвам да бъда добър, не винаги успявам. Но се старая, полагам усилия да бъда добронамерен, да не хуля хората напразно. По друг начин не знам как бих могъл да се оприлича с този неразбран гений.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.

Снимки: личен архив на Валери Леков
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Регионален исторически музей Бургас: Етнографската сбирка

Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..

публикувано на 29.08.25 в 12:15
д-р Волен Аркумарев

Български учен с европейска награда за опазване на околната среда

Д-р Волен Аркумарев от Българското дружество за защита на птиците е тазгодишният лауреат на Европейската награда за млади учени в опазването на природата, която се присъжда от Европейската организация за консервационна биология SCB Europe. "Това е едно признание за моята работа, но това е признание за целия екип на БДЗП. Опазването на..

публикувано на 29.08.25 в 11:30

Разходка из имотите на крал Чарлз Трети в Румъния

Крал Чарлз Трети е идвал два пъти в България още докато беше обикновен принц – през 1998 и 2003 година. Но не си купи имот. А кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева разкри, че той има най-малко две къщи в Румъния. Помолих я да разкаже малко повече за недвижимостите и сантимента му към съседната държава. Красивата дама, според мен, е..

публикувано на 26.08.25 в 15:40
арх. Полина Паунова

Еврика! Успешни българи: Полина Паунова

"Архитектурата е изкуство, което е съобразено с логиката и е подчинено на много технически изисквания", така арх. Полина Паунова от Пловдив обяснява избора си на именно тази професия. Случайно или не, с нея се срещнахме на един от археологическите обекти в центъра на някогашния Филипопол. Така градът със своите древни останки и днешни шумове се вписа в..

публикувано на 25.08.25 в 17:00
Явор Христов (вляво) и Крум Александров

Любопитството насочва Крум Александров и Явор Христов към полимерната наука

21-вият национален симпозиум "Полимери 2025" с международно участие се проведе oт 29 юни до 2 юли в Казанлък. Началото на форума е поставено през 1967 г., като през годините той се утвърди като най-значимото събитие в областта на полимерната наука в България, предоставящо възможност за представяне на научни резултати, обмен на идеи и развитие на..

публикувано на 25.08.25 в 09:35