Опенхаймер след изобретяването на ядреното оръжие цитира древноиндийския епос "Бхагавадгита", в който се казва, че когато "блясъкът на хиляда слънца" светне в небето, човекът ще стане заплаха за света. До днес атентатите, терористичните актове и военната надпревара правят така, че чуваме по-често за тях, тоест изобретението на Нобел е по-новинарско отколкото нобеловите награди за мир или за наука и литература.
Темата на разговора е защо взривовете продължават, защо са толкова важни, че всяка власт мечтае да има най-силното оръжие с най-разрушителния взрив. Доцент Анжелина Пенчева, писателят Димитър Бочев и преподавателят от ФЖМК при СУ "Св. Климент Охридски" Петър Айолов разглеждат различни аспекти на обществените, културните и философските интерпретации на насилието и надпреварата за въоръжаване в света.
Анжелина Пенчева ни напомня романа "Кракатит" на чешкия писател Карел Чапек, в който млад изобретател открива супермощно вещество, способно да разруши света, и става обект на интерес от мечтаещи за власт и сила хора.
Димитър Бочев си спомня за приятеля си – Георядреното оръжиеги Марков, загинал от атентат, и разсъждава върху борбата между доброто и злото във всеки отделен човек. Петър Айолов разказва за филмовата култура, интерпретираща атентатите с несекващ интерес, и за не само човешките, но и природни измерения на катастрофите, свързани с катаклизми или метафизични и физични представи.
Дискутиращите обръщат внимание и на българските "приноси" в историята на взривовете – припомняме са атентата в "Св. Неделя", станал преди сто години, Солунските атентатори, Антон Прудкин, бомбите срещу Фердинанд или – съвсем неотдавна – атентата в Сарафово.
В евангелското четиво от тази неделя при Христос донасят на постелка един разслаблен, т.е парализиран човек, когото Той изцелява с думите: "Дерзай, чедо, прощават ти се греховете". В случая Синът Божий извършва чудото заради вярата на тези, които го носят, което също не се случва за първи път. Намиращите се там книжниците веднага в един глас..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да придобие статут на бежанец в България. Какви са аргументите на Данила да избяга в България и с какви проблеми се сблъска на институционално ниво у нас, разказва в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“...
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". Оставането на Борислав Сарафов на поста му "Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да направи едно обсъждане и да стигнат до едно становище, не решение, а..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg