Маестро Любомир Денев – неизчерпаемото вдъхновение

На 12-и септември рожден ден празнува една бележита личност в българската съвременна музика – Любомир Денев – джаз пианист, композитор, диригент, аранжор, автор на текстове. Още от началото на 70-те години маестро Денев участва в изграждането на фундамента на българския джаз и съвременната оркестрова музика, върху който фундамент днес стъпват и изграждат идентичността си младите поколения музиканти и творци. Отдаден, трудолюбив и дисциплиниран музикант, Любомир Денев не спира да изследва чрез творчеството си и концертната дейност взаимодействието между различните жанрове. Уменията и ерудицията, натрупани през годините му позволяват да се разположи така удобно в обувките както на джаза, така на камерната и симфоничната музика, мюзикъла, операта, филмовата, хоровата и детската музика.

Навръх 74-тата си годишнина, маестро Денев гостува в предаването "Джазисимо" по програма "Христо Ботев" с водещ Весела Морова. Целият разговор можете да чуете в аудио файловете по-долу, а след излъчване предаването ще бъде достъпно в платформата Бинар.

Някои от по-важните отличия, с които Любо Денев бива удостоен през годините, са наградата "Аскеер" от 2001-ва, Кристална лира за джаз от 2006-та, Звезда "Златен век" на Министерството на културата от 2020 г. Реализира редица премиерни изпълнения и записи на нови български творби заедно със Симфоничния оркестър и Биг бенда на Българското национално радио. Българската национална телевизия заснема два филма, посветени на творчеството на Денев.

Маестрото е запазил смирението, присъщо на типа артист, който независимо от внушителната си биография и постижения в изкуството, не спира да се развива и да търси нови пътеки:"Единственото, което винаги съм се стремял, е да се самоусъвършенствам, да изненадвам себе си, да правя нещо ново - по-добро от това, което съм правил вчера. Да давам най-доброто от себе си, да ми е интересно. И може би затова съм скачал често от жанр в жанр, като един музикален номад, който скита между жанровете."

За многостранното си развитие като композитор в между-жанровите полета, Денев споделя:

"Слушах мюзикъли, слушах много джаз, опитвах се да свиря, правех аранжименти, пишех песни, класически по стихове на Владимир Башев, песни и на английски език, пишех инструментални камерни пиеси. После като студент имах симфонично творчество, мюзикъли, театрална музика. После влязох в киното. Ето това е едно натрупване. Смятам, че един композитор трябва да има богат арсенал от средства, за да може да му влязат в работа. Като един строител, който не може да строи само с пясък – трябва да има на разположение бетон и тухли, стъкло и дърво, мрамор.

Колкото повече средства владееш, толкова по-свободен ще бъдеш в своя избор и ще можеш да обслужваш различен род драматургия и да изпълняваш различни творчески задачи."

"Аз самият поисках от моята преподавателка Лилия Костова в музикалното училище да ми задава много повече материал, да работи повече с мен и ѝ казах, че искам да ставам пианист. Тя беше впечатлена от това и с радост откликна. Фактически за мен пианото не беше задължително, но аз го възприех като един основен предмет и много се трудех като ученик. Страшно много. Ако тя ми зададеше два етюда, аз свирих четири. Така часове наред прекарвах на пианото, без то да е моя първа специалност."

Като важни личности от джаза, повлияли развитието му на джаз музикант Денев посочва Милчо Левиев и Джаз фокус’65, Чик Кърия, Сесил Тейлър, Дюк Елингтън, Каунт Бейси, Тошико Акийоши и други. По онова време джазът не е толкова достъпен както сега:

"Сега е много по-достъпно, всичко е по-лесно. В интернет с едно кликване на мишката всичкото това богатство е на разположение. Можеш да ги гледаш в ръцете какво свирят? Има много учебници. Но тогава трябваше сами да откриваме, да слушаме по много пъти, да връщаме плочите, докато се надраскат, да вадим записи. Нямаше ноти, откривали сме сами Америка."

Едно събитие с епохална значимост за българския джаз е "Първи преглед на джазовите оркестри", състоял се в зала България през декември 1977 г. Там младият джаз пианист и композитор прави фурор с триото си в състав Любомир Денев – пиано, Петко Томанов – флейта и тенор саксофон, Иван Иванов – бас, Борис Динев – барабани. Златният фонд на Българското национално радио ни позволява да надникнем в тази историческа вечер, където Любомир Денев трио е единствената формация, изкарана на бис. Виртуозни изпълнения на новаторски и модерни джаз композиции, развихрени импровизации, наелектризирана от емоция публика – участието е една категорична заявка за сериозна професионална реализация на родно и световно ниво. Две години след това, през 1979 г., Любомир Денев трио с гост-солист Петко Томанов получават шанс за записи в "Балкантон". По думите на Денев:

"Голямата е заслугата на нашия изтъкнат джаз критик и журналист Владимир Гаджев. Две са нещата, които той направи. Едното е, че препоръча на "Балкантон" веднага да запишем албум – дългосвиреща плоча. Ние бяхме млади, не можехме да отидем в "Балкантон" и да кажем "Добър ден, аз съм Любчо Денев и искам да запиша албум". Не беше като сега. Та това беше идея и инициатива на Владо Гаджев. Какво се оказа? Че ние записвахме три дена и на четвъртия ден заминахме за Прага. Там свирихме на Пражкия джаз фестивал, за който пък ме беше препоръчал Бисер Киров. Другото, което Владо Гаджев направи беше дами каже: Ти имаш трио, защо не поканиш Петко Томанов за солист? Хем това ще прилича на "Джаз фокус‘65". И аз го послушах. След това бяхме поканени на Jazz Jamboree, Варшава – един много силен фестивал."

"Най естественият път на композитора е през песните, защото когато имаме един текст, който трябва да направим на песен, той вече ни дава много неща. Дава ни драматургията, дава ни образът, дава ни ритъма, дава ни музикалната форма, дава ни вътрешния ритъм, фразата… Всичко това много помага. Неведнъж съм подчертавал, че за младите композитори е важно да пишат песни."

За поредна година това лято Любомир Денев беше поканен като преподавател в рамките на "Джаз академия" към "Банско джаз фестивал". Младите таланти го вдъхновяват:

"Много, все повече млади хора проявяват интерес към джаза, към вокалния джаз, към инструменталния, много са отворени и вече знаят доста неща, бързо възприемат. Това за мен е радостно, вдъхновява ме и ми дава увереност и смисъл и ми дава да разбера, че и ние не напразно сме се трудили. Защото всъщност, нали ние сме пробивали пътя за това нещо?"

Нещо, което отличава Любо Денев от много негови съвременници е начинът, по който съхранява творческата си история – методологично и организирано – и това сякаш е ключово за добрата приемственост в изкуството. Сред издадените му джаз албуми можем да откроим "Часът на джаза" (1988 г.), "Любомир Денев Трио и Петко Томанов" (1979 г.), "Диалог със себе си" (1996 г.), Piano Madness (2012 г.), "Нощ в джаз клуба" (2016 г.), "Симфо Джаз" (2021 г.). Творчеството на маестро Денев е отпечатано и в редица нотни издания. Някои от по-скорошните му сборници са Jazz Themes – The Real Denev’s Book и "Рок в гората – песни за деца".

Как точно Любо Денев си представя следващия си музикален проект? По неговите думи:
"Много бих искал да направя квинтет – бас, барабани, пиано, тромпет и саксофон. И бих искал да направя един авторски концерт в две части. Първата част – камерна музика. Няколко мои камерни пиеси. Във втората част – джаз квинтет. Нещо като Jazz Messengers.

Пожелава си това да се случи за 75-тата му годишнина. Пожелаваме му го и ние! На многая лета!