"Лудите кучета на лятото" – Пейчо Кънев за поезията като спасително въже през живота

"Поезията ми помага да мина през деня. Тя е моят начин да дишам, да живея, да превърна мрака в нещо, което има форма, звук, смисъл. Пиша всеки ден. Не всичко стига до книга, но не мога без това – както не мога да не дишам." – казва Пейчо Кънев в студиото на "Аларма", където разговаряме за новата му стихосбирка "Лудите кучета на лятото" – книга, която съчетава мракът и светлината, отчаянието и промяната, смъртта и любовта.

В поезията на Пейчо Кънев музиката е навсякъде – и буквално, и като вътрешен ритъм: "Докато пиша, винаги слушам музика. Нормално е тя да влезе в стиховете – Чайковски, Бах, Арво Пярт, Колтрейн…" Нощта също е неговото време: "Живея в тъмното. Повечето ми стихотворения се раждат през нощта – това е моето обиталище."

Разговаряме за болката, за войната, за политиката, които са неизменна част от ежедневието ни: "Войната е част от живота ни – ако не е тук, е някъде другаде. Не можем да се изключим. Аз просто го описвам така, както го преживявам."

Стихосбирката е разделена на три части, като всяка носи своя емоционален тон: "Човешкият живот е на етапи – и книгата го следва. Последната част е малко по-светла. В нея има любов."

Говорим и за преводачеството – благодарение на него можем да четем на български език американската поетеса Мери Оливър, както и други американски поети:

"Поезията е най-висшата литературна форма. И превеждам, защото работата с езика ми носи удоволствие."

Чуйте целия разговор в звуковия файл: