Дейвид Макалистър приветства усилията на България да изведе темата за интеграцията на Западните Балкани

Председателят на комисията по външни работи в Европейския парламент Дейвид Макалистър приветства усилията на България да изведе в дневния ред на Евросъюза темата за интеграцията на Западните Балкани. По думите му никога досега не сме били толкова близо до намиране на решение в спора между Скопие и Атина за името на бившата югославска република:

"Оценявам високо предстоящия форум ЕС - Западни Балкани в София, на който аз също ще присъствам. Там няма да става дума дали да бъдат отваряни или не нови преговорни глави. Това са въпроси, които ще бъдат решавани през юни. Сега ще става дума за изключително важни теми като инфраструктура, регионално сътрудничество, добросъседски отношения и взаимодействие. За първи път, след 2003 година в Солун, европейските лидери ще се срещнат отново с колегите си от Западните Балкани, а един поглед върху картата показва, че няма друг регион в Европа, който да е толкова силно свързан с нас, както тези 6 държави".

Макалистър, който е и докладчик за напредъка на Сърбия в Европарламента, даде висока оценка за политиката на добросъседски отношения и регионално помирение, подета от президента на Сърбия Александър Вучич.

„Покана за участие е отправена и към шестте страни - кандидатки за членство и техните представители на 17-и май ще седнат на масата. Трябва обаче ясно да бъде посочено, че при Косово пет държави, сред тях ключови членки като Испания и Румъния, все още не са признали най-новата държава, но 22 са го направили. Политиката на ЕС е да бъде постигнато помирение между Сърбия и Косово, което да бъде скрепено с двустранно споразумение. Необходимо е и правно обвързващ договор, с който да бъдат регулирани дългосрочно двустранните отношения между Белград и Прищина“, добави той.

Дейвид Макалистър коментира и напредъка в преговорите между Скопие и Атина:

"Бившата югославска република Македония премина през нелеки времена, на лице бяха сериозни политически противопоставяния. Смятам, че всички са щастливи от факта, че Скопие се развива динамично в позитивна посока. Смятам, че след лятото на 2017 година новото правителство започна да дефинира необходимите реформи, които да бъдат приоритет и мерките за тяхното изпълнение. Особен напредък бе постигнат в сферата на правовата държава и това е една от причините Еврокомисията да препоръча започване на преговори за присъединяване на Македония. За съжаление, Скопие се намира в дългогодишен спор с Гърция за името. По този въпрос ЕС е неутрален като призовава за намирането на решение. Развитието на този въпрос показва, че никога досега не сме били толкова близо до намирането на решение. От сърце пожелавам на Скопие и Атина да постигнат пробив за името на бившата югославска република, което да бъде приемливо за Гърция. Тогава поне спорът за името повече няма да бъде пречка за евроатлантическата интеграция на балканската страна".

Макалистър сподели очакванията си от предстоящия Европейски съвет през юни след отправените препоръки на Еврокомисията за започване на преговори с Тирана и Скопие за присъединяване. По думите му никоя от шестте държави не е готова за членство в ЕС, но политиката на разширяване е в дневния ред на ЕС:

"Приветствам представените доклади на ЕК за напредъка на страните от Западните Балкани. Политиката на разширяване с категоричност е в дневния ред на Евросъюза  като насочваме погледа към шест конкретни държави от региона. Понастоящем нито една от тези страни не е готова за членство. При Сърбия и Черна гора отчитаме напредък по този път, които отвориха за преговори определен брой глави, а някои от тях вече са затворени и не без основания председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер определи тези две държави като първенци. Комисията препоръча започване на преговори с Албания и бившата югославска република Македония, но окончателното решение трябва да бъде прието със съгласието на страните членки на срещата на високо равнище юни в Брюксел. В някои европейски столици, където тези доклади ще бъдат детайлно анализирани, има настроения срещу тези две държави що се отнася до правовата държава, борбата с организираната престъпност и корупцията, и бих могъл да дам още примери. Тук, в Европейския парламент, отношението към Тирана и Скопие е по-скоро позитивно, но решението ще бъде на страните членки, които носят отговорността".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.