Да замениш големия град с Момчиловци. Връщат ли се хората на село?

"Решението стана спонтанно, но може би не неочаквано. Понеже имам любов и страст към планината и конкретно към Родопи планина, и миналата година лятото взех решение - имам приятели в Момчиловци, дойдох и останах, директно". 

"Това със жилището е малко сложен момент в живота на всеки човек, понеже е свързан с финанси, но идеята беше да живея тук и в последствие каквото се случи. Стана така че се сдобих с къща, за което съм много благодарен на момента, и сега я стягам". 

"Ако говорим само за Момчиловци и за региона тук цените винаги са били на ниво, т.е. никога не са били много ниски просто, за да продаваме. Земята се цени, имотите се ценят, така както би трябвало и да бъде, но има интересна тенденция и запитвания, както и реализирани сделки, напоследък хората да искат да се връщат на село. Може би вече оценихме, че свободата е най-хубавото нещо и хората намират в селото точно тази свобода, която наистина имаме. Съвсем скоро направихме такава продажба – младо семейство с малки деца искат да идват в Момчиловци. Всеки е добре дошъл". 

"Смея да кажа, че в Родопите хората са доста, доста топли. Аз съм живял шест години в София, там съм бил студент, обикалял съм страната и най-вече планината (планински спасител съм) и по тази линия от шести клас кръжа из българските планини, и хората тук определено се отличават като южняци. От северната част, където аз съм живял по-топли са, по-сърдечни са.  Сега, може би е рано човек да дава оценка, но аз имам приятели от повече от 15 години, които са от тук и смея да твърдя, че разликата е съществена в разбиранията, в идеалите, както се казва - хора много, човеци малко".

Приятелите на Мирослав, които са от цялата страна също са обикнали това място в сърцето на Родопите: 

"Хората и контактите, които имам от предишния си живот, преди една година, всички вече знаят къде живея, знаят мястото какво е, хората какви са. Показвам им снимки на селото, на планината и определено има интерес към това да видят какво се случва тук и да разберат всичко това за което аз съм им разказвал. Има и такива, които са се запалили като мен, познавам няколко човека, които не са от моя град, но също са дошли да живеят в Родопите, поради, може би същата причина - любовта към планината, това да се откъснат от динамиката на живота". 

"Тук нещата се развиват доста динамично за едно село. Като цяло Момчиловци не е типичното село, което всеки един човек познава. Тук животът е доста социален, има много млади хора, детска градина има, училище и това кара хората, най-вероятно все още да са на едно такова място и да се чувстват добре. И определено неизолирани от градската среда". 

"Аз искрено се надявам това нещо да се случи, защото човек не може да избяга от корените си и тези, които са оценили същината на живота, най-вероятно оценят и това, че на едно такова място може да се гледат деца, може човек да се развива по един или друг начин. Сега, всеки работи и се развива в някаква професия, което понякога е пречка и спънка да живееш на такова място като село Момчиловци, но със сигурност голяма част хората биха намерили прозвище тук и в околията, и биха живяли един истински хубав живот, както аз го виждам".  

"По професия съм пожарникар. Това и работя - пожарникар съм в Пампорово, най-високата пожарна служба в България  на 1600 м. От шест години съм в професията, преди това пак съм бил пожарникар в Ловеч. Планината ме влече, тя си ми е на сърце и без планината не мога. Всяка сутрин, когато се събудя, излизам зареден от въздуха, от гледката, от природата. Планински спасител съм доброволец към смолянския отряд, базата, която също се намира на Пампорово, като по-голямата част от моите колеги в България".  

Чуйте репортажа в звуковия файл.