"Малки сомчета - размер около 30-35-40 см. Инициативата е на едно момче - Иван Иванов от Димитровград. След него се включихме хора от цяла България, включително ние от Кърджали. Сумата, която събрахме близо за шест месеца от групи, касички и дарения, при продажби на рибарски принадлежности, е почти 9 хиляди и... и няколко лева, точно не знам колко са. Всичко по имена е записано, имам списък с дарителите. Това са 91 дарения. Искаме да помогнем на язовира така, малко да си вземе въздух от бракониери и хора, които постоянно събират маломерни риби. Искаме да влезе повече риба, за да има и за нашите деца", разказа в сутрешния блок на Радио Кърджали Драгомир Димов.
В инициативата и даренията са се включили хора от цяла България. Повечето от тях са давали по стотина лева, по-голяма сума е заделил млад мъж от Мадан – 300 лв. Има дарители от Варна, София, Казанлък, Пловдив, Русе.
Според Добромир истинските рибари практикуват хобито за удоволствие и с мисъл за природата, а не за да "избиват" разходи, да продават риба и да не пазят, като хващат маломерни риби. Добромир обясни, че обмислят да създадат и сдружение, което да е в помощ на ИАРА-Кърджали, защото "четири човека не могат да опазят два големи язовира - "Студен кладенец" и "Кърджали“. Според него има много бракониери и мрежи, както и рибари, които не пускат малките риби обратно във водата, за да пораснат достатъчно. „Това се опитваме да променим. Защото нашите родители са направили така, че да има риба и за нас да хващаме. А ние, ако не направим нещо за нашите деца, няма да го има риболовът като хоби, ще изчезне. Искаме да променим културата на риболов в цяла България“, казва Добромир. За съжаление, инициативите за зарибяване на язовири в последно време са все граждански. Държавата липсва в тези събития и процеси.
Рибарите смятат догодина да продължат със зарибяването, този път на яз. „Кърджали“.
„По принцип язовирът се нуждае от амур и толстолоб, защото вече има много миди и водорасли по дъното, планктон, който трябва да бъде унищожен, затова ни трябват тези два вида риба. Но ще започнем друга инициатива за тях. А догодина по това време ще зарибим яз. „Кърджали“ пак със сом“, каза още Добромир Димов.
Той смята, че няма проблем с пускането в язовира на сом на фона на проблемите с изхвърлената на брега на „Студен кладенец“ умряла риба през последните месеци. „Като цяло измират дънни риби, в това число шаран, каракуда, червеноперка, които смучат по дъното. Изглежда натравянето е точно там – в долния слой. Няма умрели риби от вида сом, а и нещата сега се подобряват“, казва Добромир. Той смята, че основният замърсител са предприятията, които не използват пречиствателни станции за отпадни води преди заустването.
„Защото, колко години работеше ОЦЗ, Бентонит, нямаше такива натравяния. Никога не е имало тонове умряла риба. Долу бреговете миришеха на мърша. Това е екокатастрофа. Ако се бяха разболели животните, щеше да стане много сложно, защото язовир „Студен кладенец“ държи много корморани. Ако се разболеят, те ще разнесат заразата. След това, по скалите има лешояди – и те ще ядат. Като цяло това си е екокатастрофа“, категоричен е Добромир Димов.
В момента обстановката е спокойна, няма нови измрели риби, но той има притеснения, че това е затишие пред нов „взрив“. „Това няма да спре. Докато всичко е безнаказано, в България нещата няма да се променят. Там е проблемът – в контрола и беззаконието“, казва Добромир. И смята, че чрез граждански контрол на самите рибари и с работата на служителите от ИАРА-Кърджали трудно, но ще успеят да променят с течение на времето тези нагласи.
Цялото интервю на Станислава Георгиева с Добромир Димов може да чуете в прикачения звуков файл.
Колко са вкусни дините, отгледани на дъното на язовир? На този въпрос могат вероятно да отговорят хората от кърджалийското село Лисиците. Селото е известно с най-дългия въжен мост у нас, на който туристи и от страната, и от чужбина прииждат, сега основно в почивните дни, дори само, за да си направят впечатляващо селфи. А той, мостът, е..
В продължение на две седмици жените от Спортно-интелектуалния клуб „Ахридос“ демонстрираха ангажираност и съпричастност, включвайки се активно в благотворителна кампания, насочена към социално уязвимите групи в обществото. С много желание и отдаденост те събраха десетки кашони, пълни с дрехи, обувки, завивки и детски играчки, които ще бъдат дарени на..
На сцената на Театрално-музикалния център в Кърджали се проведе изключителен концерт по случай 70-годишния юбилей и 50 години на сцената на един от най-талантливите акордеонисти в България – Нешко Нешев. Събитието се превърна в празник на българската музикална традиция, събрало на едно място най-обичаните фолклорни изпълнители и почитатели...
Да вярваш в любовта, да знаеш, че семейството и приятелството са значими, да браниш правдата, да вярваш, че любовта е по-силна от омразата. Тези ценности и истини са най-доброто, което можем да си пожелаем да преоткрием тази Коледа край елхата и рождението на Исус. Позабравените послания ни напомнят момчетата от група "Хоризонт", които..
Директорът на Средно училище „Йордан Йовков“ Людмила Чаушева, представи на националния форум „Ние сме бъдещето“ добра практика по предприемачество, разработена и внедрена в школото в Кърджали. Форумът се проведе в Габрово, а организатори бяха Регионално управление на образованието, Фондация „Джуниър Ачийвмънт България“ (JA Bulgaria), Община..
Във втората част на предаването Нурай Садулов ни отвежда на романтична разкодка в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, мон Амур!". Очакват ни още изненади, само останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на binar.bg Желая Ви приятно слушане!
Кметове на населени места само от ДПС - Ново начало са получили ДМС и това е смущаващо, каза Ресми Мурад, областен лидер на Движението на формацията около Ахмед Доган. По думите му става въпрос за допълнително материално стимулиране на кметове на кметства, които са постигнали добри резултати за движението на Пеевски. "Тук става въпрос за..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478