Георги Пеев: Донорството е разказ за живота

"Донорството и трансплантациите са един разговор за живота и колкото нормален е този разговор и колкото повече се говори за това, толкова до повече хора в нашето общество ще стигне, защото няма по-ценно нещо от това да спасиш човешки живот." Това каза за Радио Кърджали журналистът от Хасково Георги Пеев. Разговорът с него се състоя часове преди в градската градина на Хасково да се излъчи документалният филм на режисьора Стефан Командарев "Живот от Живота", който  разказва за проблемите и тежкия път, през който минават трансплантираните, чакащите  животоспасяващия шанс на донорството и техните близки. Един от героите във филма е журналистът Георги Пеев, който е с два трансплантирани органа - сърце и бъбрек, и който през април стана световен шампион по плуване за трансплантирани в Пърт, Австралия. А прожекцията е част от Благотворителния фестивал "Подай ръка",  който цели да помогне на малкия Даниел Златев от Хасково, който е с коварна диагноза и се лекува.

Георги Пеев е един от положителните примери в България на случило се донорство и успешна трансплантация. "Икономически е по-изгодно за държавата да трансплантира хората, тоест един бъбречно трансплантиран излиза  четири-пет пъти по-евтино за държавата, отколкото един пациент на хемодиализа", казва той. Проблемът с донорството в държавата е организационен: "Тоест донорските центрове, това са най-общо казано областните болници, там се къса веригата... Не се хващат случаите, в които е възможно да бъде реализирана една донорска ситуация и да се стигне до трансплантации."

Според него основната от причините е, че болниците са търговски дружества

"Защото ако това е държавна  политика, държавата винаги може да направи така, че например дейността да не е недофинансирана, както казват повечето болници, макар че от министерство на здравеопазването твърдят, че обезпечава финансово дейността. Някъде по средата е истината", каза Георги Пеев. Той дава пример с Хърватия, в която страна са стигнали до 47 процента откази за донорство. Но това означава, че се реализират останалите 53 %, което означава над 100 трансплантации и над 100 спасени човешки живота.

Заслугата в България е основно на координатори, които са много активни, като д-р Сибила Маринова от Велико Търново, проф. Платиканов във Варна, лекарите от болницата в Плевен. Те са основните двигатели, смята Георги Пеев. Той е категоричен, че българският закон не е по-лош от закона в Испания, които са номер едно в света по брой трансплантации и съответно реализирани донорски ситуации. А нашият закон дава и защита срещу търговията с органи.

Повече може да чуете в звуковия файл.