"Правихме проучвания за всички язовири в България, над 20, при които е имало изселвания на села - частични или пълни, в зависимост от това дали попадат в чашите или остават на брега или във вододайната зона. От 1945 година е първият язовир "Александър Стамболийски" при Севлиево, до последния тука близо до Кърджали - вододайният "Боровица", който през 1980-82-ра започва строителството и там става едно изселване на две махали", разказа за Радио Кърджали доц. д-р Петър Петров от екипа изследователи.
В района на Източните Родопи първо започва строителството на "Студен кладенец", последвано след година-две от това на яз. "Кърджали". Учените са установили любопитни разлики и моменти при изселването на хората от селищата по двата водоема. Докато селата, които попадали в чашата на "Студен кладенец" са по-големи и компактни, тези по бреговете на "Кърджали" са били пръснати махали.
"Това беше един от големите проблеми - да разберем кое е махала, кое село. По един начин ги е водила околийската администрация в Кърджали, по друг начин хората на място ги знаят и постоянно се получаваха някакви несъответствия. Даже имената по различен начин ги знаят местните хора", коментира доц. Петров.
Той уточни, че по това време държавата вече има някакъв опит, но той е "лош опит", тъй като първите изселвания около яз. "Искър", направени малко преди това, не са особено сполучливи. "Те са по времето на Вълко Червенков. Тогава се е правил опит да бъдат насочвани хората към конкретни места, за да работят там в държавни земеделски стопанства или в крупните, създаващи се по това време предприятия, което не се е харесвало на хората - да ти кажат къде да отидеш и там да продължи останалата част от живота ти. Тук (в района на Кърджали, б.р.) като че ли се е пипало с по-мека ръка, защото вече е имало този опит с предните два язовира. Опитали са се все пак - по това време започват при Рудозем, Мадан и на други места рудниците да се експлоатират по-мащабно, но хората не са искали да отидат там на работа. И в крайна сметка са им предоставили възможност да се изселят, където има земи, в близост до Кърджали и Хасково", обясни доц. Петров.
Изселването на селищата в чашката на яз. "Кърджали" се проточва, въпреки че постановленията за двата водоема излизат по едно и също време. Освен че са разпръснати, има неточности и в картата, по която са описани населените места и махалите, подлежащи на изселване. Проектантите са работели по нея и в постановлението на Министерския съвет били въведени имена на махали, които, оказало се, никой в района не знаел, че се наричат по този начин. "Така че отначало има една кореспонденция - какво сега ще изселваме? Кого? Ама къде се намира? Има ли го? Няма ли го?", коментира доц. Петър Петров.
Изненадата за него при третия язовир в Източните Родопи - вододайният "Боровица", е липсата на електричество в околните села до началото на 80-те години, когато започва строителството му.
"Хората десет и повече години преди изселването живеят в една несигурност, но и в лоши битови условия. Там, мисля, 1972 година, се прокарва електропровод, за да се електрифицира село Безводно. Селото, което е изселено, то е при язовирната стена, казвало се е Кадънка. Електропроводът минава на около стотина метра от него, за да отиде в Безводно, но не е теглена една жица, за да се вкара електрически ток в Кадънка, защото явно в погледа на управляващите то не си заслужава, след като след десет години ще бъде изселено. Тези хора, над сто жители, не са имали ток и са били и с газените лампи до 1982 г.", разказва ученият.
Проучването е показало и как са реагирали различните поколения при изселванията от родните им домове. Докато младите се радвали и за тях преместването е било спасение, "при по-старите е точно обратното - има драматични случаи как не искат да тръгнат и са готови да тръгнат, чак когато започне и стигне до коляно завиряването", разказват архивите.
В Кърджали голяма е помощта, която учените получават от трудовете на Мара Михайлова, която е документирала много добре изселванията в района на яз. "Студен кладенец".
Интересът на етнолозите в Източните Родопи е насочен и към един неизяснен казус, свързан със старото село Островица. Някога там е имало параклис, който е построен през 30-те години на ХХ век от преселници от Дедеагач и селата около Дедеагач, които се заселват в Островица. Проблемът е, че никой днес не помни и не знае как се казвал този параклис, който отдавна е разрушен. И въпреки че останките му все още се виждат близо до брега на язовира, на около километър от сегашното село, да се стигне до него е почни невъзможно, заради непристъпната гора, разказа още доц. Петров. Той отправи молба, ако някой знае каквото и да било за този малък храм, да направи връзка с учените, за да се възстанови информацията в пълнота. Още повече, че в Държавния архив в Кърджали се пазят снимки от празничен курбан край параклиса край Островица от 50-те години на миналия век, но те не разкриват всичко за него.
В прикачения звуков файл може да чуете целия разговор на Станислава Георгиева с доц. д-р Петър Петров.
Предизвикателствата пред сектор „Тютюн“ в Европа и региона обсъдиха на работна среща президентите на „Европейска асоциация на тютюнопроизводителите“ - UNITAB Europe Цветан Филев и „Европейска асоциация на тютюнопреработвателите“ - FETRATAB Мария Реймао. Сред акцентите в разговорите са били предвидимостта на пазара и реализацията на суров..
Проблемът с излъчването на интензивно миришещи вещества от различни инсталации е породен от законодателни промени отпреди няколко години. През 2011 година е отменена наредба, определяща задължителни отстояния за изграждане на инсталации, които излъчват силно миришещи вещества в близост до населени места. Това каза депутатът от „Продължаваме..
Държавата обеща да стовари цялата си репресивна сила върху дилърите на дрога. Това е една от новините след проведения преди ден Консултативен съвет за национална сигурност при президента. Рекламата на вейп устройствата да бъде забранена, поискаха пък родителски организации и лекари. Забраната на вейповете беше приета на първо четене в парламента,..
Вторият бойкот на хранителните вериги на 20 февруари заради високите цени е с акцент да не се пазарува единствено от търговските вериги. Организаторите призоваха потребителите да подкрепят малките магазини и българските производители, които ежедневно са мачкани от веригите. Ефектът от първия, който се проведе на 13 февруари, е добър, отчете Нели..
Приемът в детските градини и яслените групи в Кърджали ще започне на 1 април, а не както беше досега - от първи март, и ще продължи само един месец - до последния работен ден на април, съобщиха от общинската администрация в Кърджали. Това е една от промените в Наредбата за записване, отписване и преместване на децата от детските градини, яслените..
Фондът за подкрепа и насърчаване на микро, малък и среден бизнес в община Крумовград откри нов приемен период за финансиране на проекти. Сдружението е учредено от златодобивната компания "Дънди прешъс металс" Крумовград и общината в града. То се ползва с голяма популярност от представителите на бизнеса в родопския град. "Обявили сме, че Фондът..
Рекорден скок на сигналите за сексуална онлайн експлоатациа отчитат за 2024 година от Националния център за безопасен интернет. 1 милион и 750 хиляди са били те през миналата година, докато през предходната 2023 – броят им е бил 46 000. Това каза в интервю за радио Кърджали Антоанета Василева, координатор на Националния център за..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478