Пациентите в Кърджали избягват да подават сигнали и жалби

В област Кърджали не е правено широкомащабно проучване за това, доколко са информирани пациентите за своите права и задължения. Според Ани Стоянова, която е областен координатор на една от пациентските организации в България - Сдружението за развитие на българското здравеопазване, хората са информирани. "Беше направено едно малко проучване за достъпа на пациентите до лекарствени средства във връзка с участието ми като представител на пациентска организация в областната комисия за приемане на областната аптечна карта. Тогава всъщност се оказа, че пациентите са доста добре информирани. Не ставаше въпрос за права и задължения, разбира се, но ставаше въпрос за достъп до лекарствени средства в тъмната част на денонощието и в светлата част на денонощието в Кърджали. Вие знаете, че доскоро липсваше денонощна аптека. На това заседание нашето сдружение направи предложение като следствие от това анкетно проучване", обясни Ани Стоянова в ефира на Радио Кърджали. Тя припомни, че преди месец в град Кърджали беше открита и вече работи такава денонощна аптека.

"Надявам се, че сме помогнали с нещо за откриването на тази денонощна аптека, защото това беше болен въпрос от много години насам", коментира тя.

Европейската харта за правата на пациентите формулира 14 права. Това са право на превантивни мерки, право на достъп, право на информация, право на съгласие, право на свободен избор, право на тайна и конфиденциалност, право на уважение към времето на пациента, право на спазване на стандартите за качество, право на безопасност, право на иновации, право на избягване на страдание и болка, право на индивидуално лечение, право на обжалване и право на обезщетение. "И извън тези права, които са регламентирани в европейската харта за правата на пациентите, такива са регламентирани в Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, както и в редица наредби на Министерство на здравеопазването. Всички знаем, те обхващат достъпа до лекарствени средства и до болнична, извънболнична помощ и спешна медицинска помощ", уточни Ани Стоянова.

Тя коментира, че системата на здравеопазването не е съвършена и има какво да се желае в посока развитие на услугите. И припомни, че в тази система много често не само пациентите са жертви, а и лекарите. 

Към този момент от област Кърджали няма постъпили и регистрирани случаи на нарушения на правата на пациентите към Сдружението за развитие на българското здравеопазване, чийто представител е Ани Стоянова.

"Дори да са нарушени правата им, хората обикновено не искат да се занимават с описване на сигнала в текст, в жалба, с подаване на сигнал. Това им се вижда нещо много сложно", смята тя.

Не са много случаите, в които я търсят. Един от последните случаи е молба за консултация относно явяването на ТЕЛК. "Хората искат да знаят процедурата по подготовката на документите за трудоустрояване им, не им е ясна процедурата, не им е ясна наредбата за медицинската експертиза и не знаят изобщо има ли смисъл да се занимават. Когато чуят цялата процедура се запитват има ли смисъл да минават през всичкото това нещо, при условие, че съществува вероятност да не им се дадат проценти някакви, които биха подпомогнали хората? Все пак нали идеята е хората с трайно намалена работоспособност да биват подпомагани с някакви парични средства, за да преживяват по-лесно", каза Ани Стоянова. Друг съществен според нея проблем е процедурата по обжалване пред НЕЛК, а в последните месеци и липсата на определени лекарствени средства в аптечната мрежа, като инсулина, който вече е елиминиран.

"Но пък остава проблемът с други лекарства, изписвани за лечение на хронични и редки заболявания. Големият куриоз в случая с липсващи лекарства е, че повечето от тях в съседните на нас държави са достъпни и могат да се закупят дори и без рецепта и протокол от специализирана комисия, а при нас са изписани от комисия. Имаш рецепта, отиваш в аптеката за лекарство, а всъщност се оказа, че го няма. Това не знам - освен куриоз, не знам по друг начин как бих могла да го нарека", казва Ани Стоянова. 

Тя поясни, че отскро има мобилно приложение, чрез което могат да бъдат подавани сигнали за липсващи лекарства, за което не е необходима регистрация. "Страничката за подаване на сигнал съдържа само три полета за попълване - липсващо лекарство, населено място и телефон за връзка. Времето за подаване на сигнала е съвсем кратко.  Всъщност как работи цялата  система? Подалият сигнал получава обаждане за доуточняване на вида рецепта. Прави се уточняване на милиграмите на медикамента и евентуално аптека, от която да го получат. Ако изобщо съществува в аптечната мрежа в складовете", обясни Ани Стоянова.

Друг много наболял въпрос е напоследък изискваната такса от личните лекари за издаване на болнични листове, както и за издаване на рецепта. "Това, което искам да кажа на вашите слушатели по казуса, е че за издаване на рецепта, електронното правителство изказа официално становище, че това (таксата, б.ред.) е абсолютно незаконно", обясни Ани Стоянова.

Тя съветва пациентите да се информират: "Има много информация в мрежата. В момента всички имат достъп до тази електронна информация. Искам да кажа, че не само на страницата на Министерство на здравеопазването има информация. Сдружението за развитие на българското здравеопазване има фейсбук страница, има електронна страница. Гражданите могат да я достъпят съвсем свободно, а там има раздел за пациента, където могат да намерят информация за правата си. Отделно има описан навигатор на пациента, в който са дадени основни пунктове за това как пациентът да получи болнична помощ, как да получи извънболнична помощ, какви са процедурите за ТЕЛК, за обжалване пред НЕЛК и много други. Относно онкология има обособен специален раздел. Там пациентите могат да намерят информация за диагностиката,  за профилактиката, за лечението на тези заболявания."