Роса Соколова за "Вкусен следобед": Вървите нахакано, като тийнейджъри

-  Росе, ти имаш внучка Рада, каква беше тя на 7.

- Каква, ли щура? Играеща... палава, умна.

- Какво най-много й харесваше, четеше книги, знам обича и да рисува още от малка.

- Ами най-много ни харесваше да си направим нещо вкусно и да се подсладим и да си направим арт работилница, в която най често рисувахме и танцувахме.

 - А как ти се струва вече 7-годишния Вкусен следобед, той порасна.

- Ооооо, седемгодишният Вкусен следобед е много красив. Пораснал, даже осмислен. Има много приятели, които го чакат с нетърпение да си поиграете, да си поиграем с вас, да ви слушаме, да правим заедно много неща. Аз съм една от тях.

- А какво ти харесва най-много в предаването, имаш ли някакви, пък, препоръки - кое трябва да се поправи, или пък нещо ново, което трябва да вкарам в предаването?

- Препоръки, не. Вие сте толкова всеобхватни, цветни и вкусни, намирате винаги нещо по-различно, колкото и да е традиционно ....вкусен следобед, неделя, толкова има и различни неща, които предлагате, среща с различни хора...Който каквото и да работи, с каквото и да се занимавате, винаги опира и до това какво да си сготви вкусно, на какво се възхищава, какво да сподели с другите. Много сте добри и все по- добри ставате. И от прощъпулника вече вървите гордо, така намахано, нахакано, леко по тийнейджърски.

- ....израства, значи, Вкусен следобед...

- Растете, много ви приляга растежа, пък е и забележим.

- А за тебе кой беше най-така вълнуващият момент, при срещите ни, първото гостуване когато беше, после, ли?

- Първото уж беше за градско, което продължи няколко часа. Ами предаването винаги е добро дошло при мен, в къщи, в моя свят, в моето време, дори когато е безвремие, дори когато е много трудно. Срещите с вас са различни, не са просто срещи, не са просто думи, а е нещо повече от това и аз съм убедена, че е така с всички. Защото дори и непознати, когато са ви слушали, казват: Уау, различно! Няма, по-по-най, всяко предаване е различно само по себе си, и е в тон с цялото, в композиция с цялото.

- Спомням си как с тебе веднъж тръгнахме съвсем случайно с колата, и поехме по един път, отидохме до един микроязовир, оказахме се с рибарите там...И се чудихме къде сме попаднали? Помниш ли го, това?

- И спасихме даже лодка, лодка кола, която щеше да потъне,  да, много красиви неща винаги. Ами пътят е питанка, чуденка и многоточие. Пътят е винаги тръгваш нанякъде и не знаеш какво точно те чака там, където отиваш, на когато е с добър край, винаги е добре дошло, да.

Роса Соколова оприличива "Вкусен следобед" на "книга, която бих прочела на седемгодишно дете, "Пипи Дългото чорапче" или книжка със стихчета, песенни, римувани или книжка енциклопедия с много, много, много далечни дестинации и непознати светове".