Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Любомира Николаева-Гломб: Ваксините станаха жертва на своя успех

доц. Любомира Николаева-Гломб
Снимка: Станислава Георгиева, Радио Кърджали

Какво научиха учените от ковид пандемията? Има ли опасност от нашествие на нови вирусни заболявания по нашите земи? От кои болести трябва да се притесняваме? Как влияят промените в климата в разпространението на болестите? Защо са полезни ваксинациите? 

Радио Кърджали потърси отговорите от вирусолога доц. Любомира Николаева-Гломб. Тя беше наскоро в Кърджали като част от екипа учени на Пътуващия фестивал на науката. Д-р Любомира Николаева-Гломб се дипломира като лекар в Медицински университет София, а след това придобива и медицинска специалност по клинична вирусология. Защитава докторат по вирусология в областта на експерименталната химиотерапия на вирусните инфекции. Почти десетилетие ръководи отдела по вирусология на Националния център по заразни и паразитни болести в София. Сега доц. Гломб е хоноруван преподавател в няколко магистърски програми на Софийския университет и в следдипломните квалификационни курсове за лекари за придобиване на медицинска специалност "Вирусология". 

Ковид пандемията "сблъска" човечеството с нов вирус, непознат до този момент. Строгите мерки бяха необходимост, за да не се допусне разрастването на епидемията, защото "една епидемия лумва като пожар. Всички хора са чувствителни на този вирус, нямат никакъв имунитет и всички си спомняме в края на 2020 - 2021 г. колко тежко беше... А представите на вирусолозите не бяха обърнати, защото вирусологичната наука е една наука на повече от 100 години и тя познава относително добре обектите на своя предмет", коментира доц. Николаева-Гломб. 

Тя е категорична, че благодарение на ваксините хората не познават много от опасните болести, причинявани от вируси. И може би затова съществува убеждението, че вирусите причиняват елементарни сезонни неразположения, които отминават за няколко дни. "Пандемията всъщност допринесе за това да бъде популяризирана науката вирусология. Много хора да придобият наистина доста добри знания по биологията на вируса и да се отнасят с необходимото уважение към тези инфекциозни причинители", каза доц. Николаева-Гломб.

Тя уточни, че за учените и лекарите това беше една война, която даде тласък на технологиите и биологичната наука. За годините на пандемия изследването с полимеразно верижна реакция или ПСР стана достъпно за всяка лаборатория, не само за елитните. Има и обучени хора, които могат да работят с тази високотехнологична методика, ако се наложи. "Мисля, науката дръпна страшно много. При предишни пандемии повече от 30 години са били необходими, за да се намери причинителят на пандемията на грипния вирус през 1918 година. За пандемията ХИВ-СПИН трябваха няколко години да минат, за да се намерят тестове, с които да доказваме наличието на вируса. А сега беше необходим по-малко от месец, за да се разработят методите за откриване на вируса", поясни специалистът.

"Вирусите са много повече от населението на Земята. Те са много повече и от звездите, които виждаме на небето, ние живеем в море от вируси", каза доц. Гломб. Тя уточни, че познаваме само малка част от тях и някои са патогенни за хората. Има създадени ваксини и лекарства за болести, които допреди 20-30 години са били смъртна присъда за човека, като например хепатит.

"Имаме своите оръжия и своите знания, за да живеем спокойно сред морето от вируси, което ни заобикаля", каза доц. Гломб.

Една от непознатите доскоро за нашите земи вирусна болест е денгата: "Доскоро беше екзотика за нашите географски ширини, но със затоплянето на климата става все по-актуална и към момента научната общност смята, че около половината от човечеството може да бъде инфектирано с денга, но нека да не се плашим. В голямата част от случаите денгата протича относително леко, леталитетът не е изключително висок, но все пак трябва да се пазим. А как се пазим? Като унищожаваме местата, на които могат да се размножават комарите", обясни вирусологът.

Сред опасните болести, причинени от вируси доц. Гломб поставя и детски паралич и морбили:

"Ние не знаем какво е полиомиелит, за щастие, и това е благодарение на ваксината, която е част от задължителния имунизационен календар, но има страни, в които все още има детски паралич. Детският паралич е 1 отвратителна болест, защото тя не убива съответния заразен, но го осакатява за цял живот. Тези деца, впоследствие възрастни, осакатени стоят като едно и предупреждение, и обвинение. Защо не сме успели да ги спасим, да предотвратим?... Така че детският паралич е една болест, от която трябва да се плашим и не бива в никакъв случай да допускаме снижаване на имунизационното покритие. Друга болест - това е морбилито. Едно на 1000 от заразените деца умира от морбили. Нещо друго, самото преболедуване на морбили води до такъв страхотен срив на имунитета, че сякаш имунната система на съответното преболедувало дете е забравил останалите болести и то отново е оголено за всички болести."

Доц. Гломб смята, че ваксините станаха жертва на своя успех и че не бива хората да се поддават на фалшиви новини, от които имунизационните програми страдат. Благодарение на ваксините в България не се срещат епидемии от опасни болести, като детски паралич, морбили, дифтерия. 

ещо, което не виждаме, нямаме страх от него и започваме да си мислим - ами те, ваксините, носят повече вреда,  отколкото полза. Не е така! Това го мислят ваксинирани хора, които решават съдбата на своите неваксинирани деца."

цялото интервю може да чуете в прикачения файл



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ардино превръща наследството на Родопите в сцена за нов културен живот

Стартира новият проект на Община Ардино  „Минало и съвремие в сърцето на Родопите – културни мостове на Ардино“, с амбицията да допринесе за запазването и развитието на културното наследство в общината и региона. Основната цел на проекта е да подпомогне културната политика на община Ардино чрез организиране на разнообразни събития и..

публикувано на 27.11.25 в 16:25

„Ардинската Коледа“ с призив да отворим сърцата си за Бюлбюл Хасан

И тази година ардинци отварят сърцата си за благотворителност. Станалата традиционна благотворителна кампания „Ардинската Коледа“, която се провежда под патронажа на кмета на община Ардино инж. Изет Шабан, е насочена към събирането на средства за лечението на Бюлбюл Хасан.Това каза за Радио Кърджали Гюнер Шюкри от общинската..

публикувано на 26.11.25 в 17:25
Снимката е илюстративна

Жители на хасковски квартал заплашват с нов протест заради липсваща пешеходна пътека

Живущи в хасковския квартал “Бадема”  настояват за поставянето на нова пешеходна пътека и знак на  булевард “Никола Радев”. След многократни разговори с представители на Общинската администрация и компетентните органи, те стигат до решението да излязат на протест, и затварят за кратко движението по оживения булевард.  В ефира на Радио..

публикувано на 26.11.25 в 17:01

Георги Георгиев: Здравеопазването е превърнато в далавера

"Влизаме в клуба на богатите като най-бедни". Така депутатът  Георги Георгиев коментира за Радио Кърджали проектът за бюджет 2026-а. Народният представител от „Възраждане“ и член на здравната комисия  определи модела на финансиране в здравеопазването като „огромна далавера“. По думите му „Здравната каса прилича все повече на продънена каца“,..

публикувано на 26.11.25 в 14:04
Проф. Тодор Галунов:

Политическият език и бюджетът - между „постната пица“ и реалните рискове

Българските политици често използват образни сравнения, когато говорят за държавния бюджет – „постна пица“, „мазнинка“, „брашно на заем“. Т ези метафори не са случайни, а отразяват реални финансови затруднения и служат за по-достъпно обяснение на сложните процеси пред обществото, коментира в ефира на Радио Кърджали политическият анализатор проф...

публикувано на 24.11.25 в 15:00

Фотоизложба стартира кампания срещу насилието над жени в Кърджали

 Мюжгян Адем, управител на Фондация „ПУЛС“ – клон Кърджали, представи пред слушателите на Радио Кърджали старта на кампанията „16 дни на активизъм срещу насилието над жени и домашното насилие“ , която ежегодно се провежда от 25 ноември до 10 декември. Фотоизложбата ще бъде открита от 10:30 ч. в търговски комплекс „Орфей“ и показва различните..

публикувано на 24.11.25 в 10:28

Айлин Халилова: Екраните пречат на езиковото развитие и вниманието на децата

Специалистът логопед Айлин Халилова споделя, че най-често родителите търсят помощ, когато детето не говори или речта му е трудна за разбиране. В практиката ѝ най-честите причини за забавено речево развитие са прекомерното време пред екрани и липсата на активна комуникация между възрастни и дете. Екраните предлагат еднопосочна стимулация, която..

публикувано на 24.11.25 в 10:26