Henrietta Story, твоята история

Ребека Склут пише за това, за което хората избягват дори да говорят - рака, робството и бедността… И създава документална книга, въздействаща като филмов сценарий. Сюжетът е пътят - труден, нерегламентиран, не съвсем почтен, по който се случва не едно откритие в медицината. Днес във всяка лаборатория по света има епруветки със замразени клетки HeLa. Клетките HeLa се използват за изследване на гените, предизвикващи рак, а също и за изучаване на венерическите болести, човешкото дълголетие и отрицателните ефекти върху работещите в замърсена среда. Тези клетки са участвали и при създаването на лекарствата срещу херпес, левкемия, грип, хемофилия и Паркинсон. За учените и медиците клетките HeLa са стандартен лабораторен обект като морските свинчета и белите мишки. Но за журнаналиста-биолог Ребека Склут горчивата лична история на една бедна и болна афроамериканка от щата Вирджиния, САЩ и съдбата на осиротялото й семейство се оказва по-важна! И така книгата, посветена на медицинската етика и правата на пациентите, се превръща във фамилна сага. Без благородна патина и измислица. Несправедливостта е истинска.
Хенриета Лакс умира през 1951 година от рак на маточната шийка. Хирургът взема проби от тумора преди смъртта й и ги прибира, без да я уведоми. По онова време учените се опитват да отгледат човешки клетки в лабораторни условия, но никоя клетъчна култура не преживявала повече от няколко седмици. А клетките на Хенриета не спирали да се делят и да дават ново поколение на всеки двайсет и четири часа. Така клетките й до днес живеят по-дълго извън тялото, отколкото са живели в него… Научна фантастика ли е туморът да продължи да съществува и след като е убил човека, а след това да спаси живота на милиони? Може би няма по-точно заглавие за книгата освен „Безсмъртната Хенриета Лакс”.
Ребека Склут работи върху нея десет години - посещава болници, лаборатории, учебни заведения. Разговаря много часове с учени, юристи, журналисти и естествено - с роднините и приятелите на Хенриета Лакс… Не за да отговори, а за да зададе още веднъж същия въпрос: Днес, когато информираното съгласие е задължително, дали не е възможно да вземат на някого от нас клетъчна проба без да ни уведомят и някоя фармацевтична компания да спечели милиарди, а вие и вашите наследници да нямате пари за лечение?

Ребека Склут е автор на научно-популярни статии, публикувани в „Ню Йорк Таймс”, „Привеншън”, „Дискавър”, „Глеймър”. Работила е като кореспондент в предаванията „Радиолаб” - Ен Пи Ар и New Science Now - Пи Би Ес. Нейни материали са включени в различни антологии, включително „Най-добрите документални творби”. Преподавала е документално писане и научна журналистика в университетите на Мемфис, Питсбърг и Ню Йорк. Сега живее в Чикаго. „Безсмъртната Хенриета Лакс” е нейната първа книга. По творбата е направен телевизионен филм за Ейч Би Оу, продуциран от Опра Уинфри и Алън Бол.
Преди дни Ребека Склут гостува в България, за да представи на българската публика своята книга. Тази лъчезарна и енергична американска журналистка даде специално интервю за „Артефир” и слушателите на БНР - програма „Христо Ботев”.

По публикацията работи: Дарина Маринова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В търсене на доброто

Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..

обновено на 23.07.19 в 15:34

Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя

Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..

обновено на 16.07.19 в 15:11
Жюстин Томс (вляво) и Вася Атанасова

Българската Уикипедия на 15 години

На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..

обновено на 09.07.19 в 14:45
Доходно здание на Застрахователна компания „Балкан“, днес Младежки театър. Архитекти: Станчо Белковски и Иван Данчов,
1940 г.

Архитектурният модернизъм

Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..

обновено на 03.07.19 в 14:35

Тренировка по импровизация

Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..

обновено на 02.07.19 в 14:41
Любо Киров и Таня Димова в студиото на програма „Христо Ботев“

За музиката „Както преди“ с Любо Киров

Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..

обновено на 01.07.19 в 14:39

Невъзможен дебют

Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...

обновено на 14.01.19 в 12:29