Само Мамен Санчес се е сетила при какви обстоятелства „Щастието е чаша чай с теб”

Фрагмент от корицата на българското издание

Отдавна не съм се смяла толкова, четейки литература. Така ще си позволя да перифразирам думите на известната испанска писателка Ана-Мария Матуте, написани за романа „Щастието е чаша чай с теб” на испанската журналистка Мамен Санчес. Това е първата среща на Мамен Санчес с българските читатели, която има опасност да се превърне и в любов от пръв поглед. Причината е в тези 291 страници добър вкус, талантлива испанска словоохотливост, невероятен усет за актуални проблеми и почти магьосническа дарба в извайването на характери.
 А Сорбоната, Оксфорд, Мадридският и Лондонският университети са само естествени бонуси към разказваческия дар на младата испанска писателка. Защото дързостта да подредиш Толкин, Хемингуей и Лорка до влюбчивия квартален полицай дон Манчего, андалуските цигани и британския издател Марлоу Крафтсман можеше да има катастрофален резултат без по-горе описаното СV на авторката и покоряващото й чувство за хумор. Сами ще се убедите колко отдавна не сте срещали толкова много имена на писатели върху страниците на едно издание без то да е енциклопедия. И да са така естествено вплетени в сюжета и във всекидневния живот на героите, че да не подплашат, а по-скоро да заинтригуват дори потребителите единствено на Коелю.
„Щастието е чаша чай с теб” е книга, щедра на тайни, географски посоки и пластове литературно време. Авторката до блясък е излъскала и въплътила в своя роман гербовете на магическия реализъм – имената на героите са многозначителни като при Маркес, а Дж.Р.Р. Толкин призрачно се появява и изчезва като в историите на Исабел Алиенде...
Специално за поклонниците на класификацията по жанрове трябва да се покаем, че книгата е почти криминална, приключенска и романтична едновременно. Но пък говори, пее, плаче, лъже и се смее на испански, на перфектен английски и на страстен андалуски... И е много сериозна – когато става дума за безработица, насилие над жени, проблеми с раждането на деца, разпадащи се семейства, бедност, престъпления и неуважение към традициите.
Най-привлекателното обаче в романа „Щастието е чаша чай с теб” е, че не е единствен. Мамен Санчес е автор и на „Слънчеви очила за дъждовни дни”, „Игра на дама” и „С вкус на свежа лимонада”. Така че удоволствието от тази литература ще продължава, както казва и героинята баба Ремедиос: „Петдесет години вече се смеем на тази семейна история... Животът се точи ей така, до безкрайност, като „Болеро”-то на Равел, нали го знаете, господине? Може цял ден да го слуша човек, защото започва, където свършва и обратното... Искате ли да ви изсвиря малко от него?”


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В търсене на доброто

Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..

обновено на 23.07.19 в 15:34

Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя

Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..

обновено на 16.07.19 в 15:11
Жюстин Томс (вляво) и Вася Атанасова

Българската Уикипедия на 15 години

На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..

обновено на 09.07.19 в 14:45
Доходно здание на Застрахователна компания „Балкан“, днес Младежки театър. Архитекти: Станчо Белковски и Иван Данчов,
1940 г.

Архитектурният модернизъм

Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..

обновено на 03.07.19 в 14:35

Тренировка по импровизация

Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..

обновено на 02.07.19 в 14:41
Любо Киров и Таня Димова в студиото на програма „Христо Ботев“

За музиката „Както преди“ с Любо Киров

Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..

обновено на 01.07.19 в 14:39

Невъзможен дебют

Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...

обновено на 14.01.19 в 12:29