Младата актриса се завърна за малко от Лондон, където живее и работи напоследък, за да репетира моноспектакъла „Глас” в Народния театър под режисурата на Стоян Алексиев. Постановката по пиесата на Елена Алексиева е посветена на оперната певица Виктория Глас, поела отговорността да бъде „двойничка” и дубльорка на оперната прима Мария Калас.
„Глас” е една от първите ми пиеси и първата монодрама, която написах. Появи се ненадейно и не спря да ме изненадва до самия си финал. Това бе от ония не толкова чести случаи в писането, когато още от началото героят се ражда пълнокръвен и завършен, проявява характер и собствена посока, и на автора не му остава друго, освен да му се довери и да го следва. Точно тази неистова воля най-силно харесвам у Виктория Глас. Абсолютният отказ да се съобразява с обстоятелствата, включително и с желанията на своя тъй наречен автор. Впоследствие често са ми задавали въпроса с какво ме е привлякла толкова популярната личност на великата Калас. Ами с нищо. Защото „Глас” изобщо не е за Калас. Тя е за онези уж невидими хора в изкуството, без които то изобщо не би съществувало. За техните незабележими драми. За смехотворните им страхове. За трагичните им провали. За обречените им битки, от които никой не се интересува и които винаги изглеждат изгубени, още преди да са започнали. Виктория Глас обаче печели своята битка. И го прави елегантно, нахално, с люта самоирония и своеобразен финес. Вероятно защото няма какво да губи. И защото най-великите победи се печелят именно от обречените, споделя авторката на пиесата.
В екипа, създал спектакъла, са още сценографът Венелин Шурелов, художникът на костюмите Елица Георгиева и композиторът Калин Николов.
Премиерните представления на „Глас” са в петък (13 февруари) и в събота (14 февруари) на камерната сцена на четвъртия етаж в Народния театър „Иван Вазов”.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...