Дикенс у нас

Проф. д-р Владимир Трендафилов определя своя труд „Употребите на британския ментор: рецепцията на Чарлс Дикенс в България“ като литературна антропология и не без ирония, но и съвсем сериозно пише, че в работата на литературния антрополог има и криминален момент... Той разделя навлизането на книгите на големия романист на четири етапа с различна интензивност на преводите и успех сред читателската публика. Изследването измества с година по-рано първата публикация на Дикенс у нас – през Възраждането, 1859 година в незавършен вид е издадена „Коледна песен“ в сп. „Български книжици“. След 1884, когато вече е натрупано знание за автора и произведенията му, макар и с недобри и малко от тях завършени преводи, Дикенс присъства по-скоро сюжетно. Интересното е, че тогава не се прави особена разлика между това, което той е преживял и онова, което е написал. Третият период  - от времето на социализма, Трендафилов нарича „период на канонизация“, когато активно се превеждат и издават книгите на Дикенс, а добрите преводи са именно от този период, като тук подробно и с примери са показани върховете и падовете на различни преводачи. Най-малко място е отделено на последния период  - до наши дни, когато България се интергрира в европейското пространство и рецепцията на Дикенс „в момента притежава много малко специфични черти, които я отличават от глобалната рецепция на писателя“, пише Трендафилов. Освен внимателно вгледана в своя предмет, книгата притежава и ценното качество да прави подробни анализи на българската литературна среда в различните периоди и затова надхвърля представите за подобен труд. След нея със сигурност ще поискате да препрочетете класика. Вече не само през призмата на клишето на детски автор или автор на тежки социални романи, а просто като един от големите таланти в световната литература. Да не забравяме и умелото писане на Владимир Трендафилов, което прави четим и любопитен този труд.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В търсене на доброто

Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..

обновено на 23.07.19 в 15:34

Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя

Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..

обновено на 16.07.19 в 15:11
Жюстин Томс (вляво) и Вася Атанасова

Българската Уикипедия на 15 години

На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..

обновено на 09.07.19 в 14:45
Доходно здание на Застрахователна компания „Балкан“, днес Младежки театър. Архитекти: Станчо Белковски и Иван Данчов,
1940 г.

Архитектурният модернизъм

Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..

обновено на 03.07.19 в 14:35

Тренировка по импровизация

Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..

обновено на 02.07.19 в 14:41
Любо Киров и Таня Димова в студиото на програма „Христо Ботев“

За музиката „Както преди“ с Любо Киров

Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..

обновено на 01.07.19 в 14:39

Невъзможен дебют

Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...

обновено на 14.01.19 в 12:29