Разговорът е посветен на малко известна част от далечното ни миналото - става дума за Скретиска, луксозното предградие на Сердика, което е било разположено върху терена на днешния град Костинброд. Повод за предаването е изключителното изследване наречено „Един път, един храм, един дворец и десет века история. От Скретиска до Костинброд (4-14 век)”. Но то няма за цел да бъде „История на Костинброд”, а да проследи онези ярки щрихи в миналото на Костинбродския регион, които хвърлят светлина върху изключителното му място в политическата и културната география на християнска Европа.
Книгата обхваща времето от Късната античност и Средновековието, двете лица на едно цяло от древността, та до днес. Разказът е не само за Скретиска-Костинброд, но за Сердика-Средец-София. Трудно е да се даде категоричен отговор от кой етнос са ни завещани имената Скретиска и Сердика. Но участниците в разговора разглеждат всички възможни варианти за отговор на този въпрос - етнически, географски, фолклорен. Но има и нещо, което е недвусмислено доказано, че Скретиска и Сердика са и средищно, и гранично място, а не само спирка по Диагоналния път през Късната античност и през Средновековието. Археологическите паметници и писмените свидетелства за Скретиска и Сердика са вписани в цялостната история на Римската империя от управлението на Галиен през включването на района в пределите на Българската държава до края на 14 век. Цялата история е тясно преплетена с житейския път на императорите и техните семейства, резидирали в Сердика и луксозното предградие Скретиска. Слушателите проследяват част от разказите за Аврелиан Сердикиецът, Галерий, Константин Велики и последните цезари, резидирали в двореца в Скретиска – Ветранио, Зинон, Герман, и дори може да надникнат в живота на двореца през личните истории на жените, които, както изглежда, са живели в него - съпругата на Галерий Галерия Валерия, Констанция, Фауста и Елена - сестрата, съпругата и майката на Константин Велики, Елиа Ариадна - съпругата на Зенон, внучката на крал Теодорик Велики принцеса Матасунта.
Прелюбопитната история на принцеса Матасунта, чийто последен съпруг е цезар Герман, всъщност е илюстрация на древната идея за предаване на власт по линия на царската дъщеря, кодирана и в редица приказки. Дали Галерия Валерия е прототип на св. Екатерина, тачена като светица и изобразявана като царица, може само да се предполага, но в изворите витае внушението за важното място на жените от двореца в утвърждаването на християнската вяра.
И точно в това поле се намесва и историята на Сердикийската църква и не само заради Едикта на толерантността на позабравения покрай Константин Велики Галерий. Цялостното впечатление от историята на Сердикийската църква и нейния диоцез и мястото ù в утвърждаването на християнството е, че те имат свое мнение за вярата, което не винаги съвпада с това на Рим и на Константинопол. Това несъвпадение авторката доц.д-р Вачкова нарича „постоянно дисидентство”, защото нишката на богомилството и на паметниците, които могат да се свържат с тази вяра, преминава през целия текст на изследването. Остава впечатлението, че идеите за светлината и просветлението, които водят до сближаване с божественото и достигане на познание, са преминали от древните култове и мистерии в специфичната вяра и обредност на богомилите и дори са кодирани в достигналите до наши дни паметници, фрески, представи за пространството и фолклорни разкази.
Безусловно голям интерес предизвикват разсъжденията на Веселина Вачкова за ранните години на българския контрол върху територията на Софийската котловина и на запад от нея в резултат на сключения договор между Константинопол и българите през 480 г. за защита от готите. В резултат на тази хипотеза логично изниква въпросът дали наистина кан Крум е първият български владетел, влязъл в Сердика и управлявал този район.
Основният мотив на предаването е насочен към повдигане на булото на забравата от славното културно и църковно минало на Скретиска-Костинброд и Сердика-Средец-София и неизтриваемия ù отпечатък в битието на българите, а и на други европейски народи.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..