Късометражните й филми са представяни и отличавани на международни фестивали, а филмът й „Живот със София” спечели през 2004 г. Наградата Jameson на София филм фест. Първият пълнометражен филм на младата режисьорка имаше през септември световна премиера на фестивала в Сан Себастиан, а след това беше представен в Цюрих, Хайфа, Лондон, Варшава, Люксембург, като междувременно получи награда за дебют на кинофестивала „Златна роза” във Варна: За ярък, оригинален и запомнящ се разказ, а Веселин Христов - за операторско майсторство: За майсторска работа със светлината и визуалните решения, чрез които създава усещане за суша в средата и хората, които я населяват. Филмът е осъществен с подкрепата на ИА Национален филмов център и Европейската програма МЕДИА, в копродукция с Омега Филмс.
Лий Маршал от Screen Daily пише за „Жажда”: Във филма присъства нещо от La Strada на Фелини, отразяват се дори и някои от традициите на киното на бившите социалистически страни – в анахроничните лица, костюми и кадриране, като цялостното усещане за филма ни отклонява от желанието да го поставим категорично в днешния ден. (...) Филмът е разказ за пет изгубени души, поднесен със стил – забележително постижение на режисьорката, на сценаристите, разбира се и на актьорите, защото публиката започва да харесва всеки едни от тях.
В „Жажда” участват Александър Бенев, Моника Найденова, Светлана Янчева, Ивайло Христов, Васил Михайлов, Стефан Мавродиев и Иван Бърнев. Сценаристи са Светослав Овчаров, Светла Цоцоркова и Венцислав Василев, оператор е Веселин Христов, художник - Георги Тодоров, художник на костюмите е Елена Стоянова, композитор Христо Намлиев, звукорежисьори - Валерия Попова и Момчил Божков, а продуцент е Фронт Филм.
Ще очакваме излъчването на „Жажда” на 19 СФФ през март в София.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...