Животът на човека и съдбата на артист понякога болезнено съвпадат. Така поне се случва в романа „Време за живот“. „Време за живот“ е убедителен автобиографичен роман, в който читателите могат да открият чисто житейския сюжет за нелесните отношения между син и баща, но могат да съпреживеят и паралелния сюжет, разкриващ нелекото съществуване на хора с творчески професии. Синът е начинаещ писател, бащата – художник и бохем.
Не зная как, но Маркос Торенте, е съумял като автор да се разграничи достатъчно от собствените си емоции, за да ги превърне във въздействащ автентичен литературен текст. Точно романът „Време за живот“, написан през 2010 година, донася и световната популярност на Маркос Хиралт Торенте, както и Националната награда за литература на Испания през 2011, и италианската награда „Стрега“ през 2014.
Литературният дебют на родения в Мадрид писател Маркос Хиралт Торенте е през 1995 година със сборник разкази „Разбери ме“. През 1999 г. Торенте е забелязан от критиката, посочен е за един от най-обещаващите автори на Испания и печели наградата „Хералде“ с романа „Париж“, а сборникът му с разкази „Нищо не се случва самò“ получава приза „Фурест и Рока“. Следващият му сборник разкази „Краят на любовта“ завоюва международната награда за литература „Бреве Рибера дел Диего“.
Испанският писател Маркос Хиралт Торенте участва в Софийския международен литературен фестивал, по време на 43-тото издание на Панаира на книгата в България. Читателите имаха възможност да се срещнат с него на 11 и 12 декември, когато беше представено и българското издание на романа „Време за живот“ в превод на Румен Руменов.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...