Този роман няма задъхано действие и заплетен сюжет. През зимата на 1959 година в една къща в Йерусалим пристига млад студент, принуден да прекъсне по финансови причини следването си, току-що останал сам, след като приятелката му внезапно го е изоставила и се е омъжила за друг. Работата, която му предлагат тук е да прави компания, да разговаря с възрастен мъж, който живее в къщата заедно с тайнствена жена на средна възраст, превърнала се в емоционално изпитание за героя. Разговорите с възрастния господин са на различни теми, които засягат философията, политиката, религията, като се превръщат в удоволствие и в изпитание за двамата участници, да разколебае заблудите на младостта и увереността на старостта, че знае всичко за света и хората.
Ето какво споделя Амос Оз в същото интервю: За първи път прочетох Новия завет на 15-16 години, защото исках да разбера по-добре ренесансовото изкуство, музиката на Бах, книгите на Достоевски. Веднага обикнах Исус. Но имах проблем с Юда. Целувката на Юда ми изглеждаше недостоверна. Преди много години изследвах каква е стойността на 30-те сребърника, които той е получил за предателството на Исус. Не са много пари. Отговарят горе-долу на тогавашната цена на един роб. Юда не е бил беден, но да приемем, че е продал Исус за пари. Защо се обесва още същата вечер? Как се съчетава това? Има още нещо, което според мен не отговаря. Защо трябва да я има тази прочута целувка, с която Юда показва на войниците кой сред учениците е Исус. Хората, дошли да заловят Исус, са знаели как изглежда Исус. Цял Йерусалим знаел как изглежда Исус. Той вече е предизвикал няколко скандала. Исус не оспорва, че е Исус. Задавах си много въпроси. И в моята книга има отговор, който е силно провокативен спрямо християнския разказ. А именно, че понякога тъкмо този, когото наричат предател, е най-лоялният, най-обичащият и най-верният от всички.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...