Педро Аграмун: Необходими са общоевропейски решения на проблема с бежанците

Преди няколко години бежанският проблем изглеждаше само като проблем за юга на Европа. Не само Испания, но и Франция и Италия имаха такъв опит. Малта и Гърция – също. Цялото южно Средиземноморие имаше този проблем с прииждащите с малки лодки хиляди хора. Но това бяха по-скоро икономически мигранти. Сега с войната в Сирия проблемът стана бежански и заради тероризма на така наречената "Ислямска държава". Това прави проблема сериозен, защото вече говорим за стотици хиляди хора, за два милиона и половина души. Вече говорим за хора, които стигат до централна Европа. Така че проблемът се премести – вече не е само проблем на южните страни на Европа, а на цяла Европа. Трябва да се справим с този проблем – да защитим правото на европейските страни да живеят демократично, да защитават границите си и да наложат спазване на своите демократични закони, но в същото време и да зачитат човешките права на онези, които идват като бежанци.

На въпрос какво мисли за изграждането на стени в Европа, Педро Аграмун отговори:

Това е нов проблем. Има различни отговори от различните страни. Мисля, че трябва да намерим едно сигурно решение за цяла Европа. Не е добре да имаме различни подходи и различни решения за контрол на ситуацията. Трябва да сме обединени. Ние едва сега започваме с тази история – да търсим общи решения и нашата Асамблея ще работи сериозно по този въпрос за намиране на консенсус между държавите.

България се надява настоящата 2016 година да е последната, в която Съветът на Европа прави т.нар. "постмониторинг", с който наблюдава спазването на демократичните стандарти, важни за всяка страна, която членува в организацията. Запитан реалистично ли е това и какво точно да очакваме във времето, Педро Аграмун отбеляза:.

Имах двустранни срещи и с президента на България и с външния ви министър. Много високо оценихме и речта на Росен Плевнелиев пред парламентарната ни асамблея. Чувствата ни са много добри, имаме сходства в идеите. И двамата подчертаха желанието на България да излезе от постмониторинга на Съвета на Европа. Ще кажа, че от моя страна ще проследя какво става по този въпрос, но е в ръцете на Комитета на министрите, а не на председателя на Асамблеята. Ще наблюдавам внимателно какво се прави по този въпрос, защото наистина България е единствената страна-член и на Европейския съюз, която е в ситуация на постмониторинг от страна на Съвета на Европа. Това не е нещо особено и не говори лошо за страната ви, но ще наблюдавам внимателно този въпрос.

Сред приоритетите на новия председател на ПАСЕ е решаването на конфликтите в Европа:

Тези така наречени "замразени конфликти" все още съществуват. Украйна, Азербайджан, Молдова – виждаме много конфликтни ситуации в някои страни-членки и между страни-членки на Съвета на Европа.

Друга сложна ситуация, пред която е изправена Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, е свързана с Русия. Трябва да развиваме отношенията с Русия и Съветът на Европа предлага подходящия форум за това, казва Аграмун, според когото обаче диалогът е двустранен процес:

И двете страни трябва да предприемат съответни стъпки. От своя страна аз вече се срещнах с руския посланик в Съвета на Европа, но ще повторя – трябва да има стъпки и от двете страни. Един от основните въпроси сега е как да се възстановят отношенията с Русия.

През 2014 година Парламентарната асамблея отне правомощията на Русия заради анексирането на Крим, което попада в противоречие с принципа за спазване на суверенитета на държавите-членки на организацията. Освен това Съветът на Европа има сериозни безпокойства относно спазването на човешките права в Руската федерация. За да преглътне унижението от гласуването в пленарната зала на Парламентарната асамблея на ограничените руски правомощия, Русия бойкотира сесиите на ПАСЕ през 2015 година. Преди началото на първата зимна сесия за 2016 година една от въпросителните беше дали ще има страни, които да подложат отново на гласуване ограничаването на руските пълномощия. Русия изпревари подобна възможност, като не изпрати навреме акретитационните писма за своите представители и така на практика бойкотира зимната сесия.