Среща-разговор с френския продуцент Патрик Сандрен за България и киното

БНР Новини
Патрик Сандрен получи държавното отличие „Златен век“ с огърлие за приноса му в развитието на френско-българския културен диалог и популяризирането на българската култура по света.
Снимка: БТА

Френският продуцент Патрик Сандрен е от онези интелектуалци, които носят очарование и оставят трайни следи след себе си. В България пристига в началото на промените и създава една от първите продуцентски къщи у нас – „Софилм“. Първата му среща със страната ни и родното кино обаче е няколко години преди това в Париж, където случайността го среща с кинорежисьора Петър Попзлатев. Срещата им се оказва решаваща, както се случва не само в киното, но и в живота и полага началото на сътрудничество между българското и френското кино. Патрик Сандрен копродуцира първата българо-френска продукция „Нещо във въздуха“ на Петър Попзлатев от 1992 година. След като се установява в София продължава да работи и копродуцира филми и на други български кинорежисьори, сред които са Елдора Трайкова, Людмил Тодоров, Иван Черкелов, Христо Христов, Стефан Иванов и подпомага много творци да осъществят проектите си.
С българската си компания „Софилм“ в продължение на 25 години успява да привлече и реализира над 40 чуждестранни кинопродукции, които снима у нас с едни от най-големите продуцентски къщи в Европа и Америка. Сред най-известните са номинираният за Оскар за най-добър чуждоезичен филм „Изток-запад“ на Режис Верние с участието на Катрин Деньов, „Версенжеторикс” на Жак Дорфман с Кристоф Ламбер и Клаус-Мария Брандауер, „Хитмен“, където е съпродуцент с Люк Бесон и др.
По време на работа си в България френският продуцент работи активно и за развитието на френско-българските културни отношения и популяризирането на българската култура. През 2005 година създава и продуцира културната платформа „Отворен клас“, срещнала българската публика с над 70 личности и престижни институции от Франция и света. През 1998 и 2006 година организира и две панорами на българското кино в Париж заедно с Министерството на културата и Ирина Бокова, посланик на Българи във Франция по това време.
Патрик Сандрен има впечатляваща творческа биография. Работил е на няколко континента с големи кинорежисьори като Вернер Херцог, Никита Михалков, Ален Танер, Ален Флешер, Фина Торес, Валерия Сармиенто и още много други. Участвал е в многобройни комисии на Френския национален филмов център и е член на фонда ЕКО, който подпомага копродукции с Източна Европа. Повече от 25 от продуцираните от него филми са селектирани в програмата на най-големите световни кинофоруми и взимат престижни награди на фестивалите в Кан („Златна камера“ за филма „Ориан“ на Фина Торес) и Венеция („Златен лъв“ за филма „Урга“ на Никита Михайлков).
Срещаме ви в „Артефир“ с Патрик Сандрен в един откровен разговор за България, киното и промените.




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В търсене на доброто

Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..

обновено на 23.07.19 в 15:34

Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя

Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..

обновено на 16.07.19 в 15:11
Жюстин Томс (вляво) и Вася Атанасова

Българската Уикипедия на 15 години

На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..

обновено на 09.07.19 в 14:45
Доходно здание на Застрахователна компания „Балкан“, днес Младежки театър. Архитекти: Станчо Белковски и Иван Данчов,
1940 г.

Архитектурният модернизъм

Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..

обновено на 03.07.19 в 14:35

Тренировка по импровизация

Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..

обновено на 02.07.19 в 14:41
Любо Киров и Таня Димова в студиото на програма „Христо Ботев“

За музиката „Както преди“ с Любо Киров

Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..

обновено на 01.07.19 в 14:39

Невъзможен дебют

Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...

обновено на 14.01.19 в 12:29