Художествена галерия „Двореца” представя: Иван Мърквичка и новата българска живопис

БНР Новини
„Задушница”
Снимка: Луиза Лазарова

Художествена галерия „Двореца” отбелязва 160 години от рождението на художника и един от създателите, заедно с Антон Митов и Иван Шишманов, на Държавното рисувално училище в България – Иван Мърквичка (1856-1938 г.). Изложбата е подготвяна повече от 4 месеца като основна част от нея са портретите и жанровите композиции на Мърквичка.

Иван Мърквичка е български художник от чешки произход. Той е живописец, педагог и обществен деец, важна фигура в българския художествен живот след Освобождението. Мърквичка е един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му постижения в битовия жанр: обичаи, народни празненства, като например известната картина „Ръченица”. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия. Художникът прави големи стъпки в изграждането на следосвобожденската българска култура. Битовите му композиции са признати като емблематични за времето си. Той е сред основателите на първото ни художническо дружество и сред организаторите на първите изложби.

„Пловдивски пазар”През творческия си и обществен живот Мърквичка е заобиколен от съмишленици. Техни творби също са представени на изложбата. Общият брой на подредените картините е 112, а на авторите 50, някои от които се представят за пръв път пред публика. Изложбата е опит да се постави творчеството на Иван Мърквичка в контекста на богатия на индивидуалности художествен живот в България в края на ХІХ и началото на ХХ век. Още за експозицията разказва изкуствоведът и уредник на изложбата Бистра Рангелова:

„Шопско хоро”Българка от СмилевоИзложбата е посветена на 160 годишнината от рождението на Иван Мърквичка. Едновременно с това тя прави опит да разкрие ситуацията, в която се появява Мърквичка в България и онова, което го съпровожда – неговите съратници, хората, с които той работи през своя творчески живот в страната, заедно с които изповядва общи художествени възгледи и се бори за създаването на първите български художествени институти. Той е продуктивен и интересен автор, но той не е сам. С тази изложба ние се опитваме да покажем панорамата, която не винаги се забелязва и се помни, разнообразни творчески личности – като народност и художествен почерк, които поставят основите на новата българска живопис. Някои от тях са Антон Митов, Иван Ангелов, Константин Величков, Ярослав Вешин, Георги Канела, чешкият художник Ото Хорейши и др. В изложбата са представени 50 художника, които работят в годините след Освобождението. Някои от тези имена са неизвестни за широката публика. Около половината, които са изложени никога не са показвани, или са показвани епизодично в изложби преди 20 години и са забравени. Идеята ни беше да представим именно такива произведения и да извадим от забрава имена, към които трябва да се връщаме, за да оценим истинския принос и на Мърквичка към историята на новото българско изкуство. Това художествено наследство трябва да бъде запазено, ценено и популяризирано.

Изложбата е под патронажа на Министерството на културата и ще продължи до 4 септември.

Снимки от изложбата: Луиза Лазарова




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07