Премълчаният Бенковски

БНР Новини
Паметникът на Георги Бенковски в Копривщица
Снимка: Благой Анев
Преди 140 години на 25 май 1876 година край с. Рибарица, Тетевенско, Георги Бенковски намира най-сетне покой за буйната си и горда натура. Какво знаем за този знаменит българин? Ето накратко какво: Георги Бенковски (истинското му име е Гаврил Груев Хлътев) е роден около 1843 г. в Копривщица. След смъртта на баща си, още в ранна младежка възраст става абаджия и терзия, за да се изхранва и търгува и пътува в различни краища на Анадола. Член е на Гюргевския революционен комитет. Заедно с Панайот Волов е избран за апостол на 4-ти революционен окръг. Благодарение на своята смелост, решителност и понякога самонадеяност той измества Волов като водач на въстанието. Оглавява Хвърковатата чета, с която обикаля целия район, мобилизира и мотивира много от скочилите срещу тирана въстаници и тя играе централна роля във военните действия. След жестокото потушаване на въстанието Бенковски с няколко революционери се оттегля в Стара планина. След 10 дни мъчително скитане групата е предадена на турската власт, която организира засада на река Костина, близо до село Рибарица, Тетевенско. Там Бенковски е убит на място.
Какво не знаем за Бесния войвода, за Бенковски извън учебниците, извън щампите, внушени ни през епохата на тоталитарния демократически централизъм, кой е живият, грешният, радикалният красавец, дендито и суетникът, кой е този образ невъзможен в нашата премълчана история?
За да научим повече за героя Бенковски, за неговите качества, недостатъци и особености разговаряме в студиото с проф. д-р Цветана Кьосева и писателката Галина Златарева, академик на Българската академия на науките и изкуството.

Проф. д-р Цветана Кьосева
е историк, зам.-директор на Националния исторически музей и специалист по нова и най-нова история на България. Тя е хоноруван преподавател по музеология в Нов български университет и в СУ „Св. Кл. Охридски". Автор е редица монографии, на над 200 научни статии и на 9 книги, свързани с Третото българско царство и музеологията. Сред нейните най-популярни трудове е „Първите дами на царска България”. „Красивите лица на терора”, „Тайните на политиците“. Член е на ИКОМ – Международната организация на музеите, и на Българския национален комитет на ИКОМ.

Галина Златарева
е журналистка, писателка, поетеса. Създател и главен редактор на издателство „Златното пате” – от 1989 до момента. Завършила е Българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. За възрастни е написала историческия роман „Медальонът“ – 2010 г., посветен на безподобният Бенсовски, а за деца има над 40 заглавия, повечето от тях многократно преиздавани. Детските книги, преведени на чужди езици през последните 15 години я правят най-издаваната напоследък българска писателка и поетеса за деца на чужди езици: На руски, полски, украински, белоруски, сръбски, румънски, чешки, словашки, турски, френски (за Канада), испански (за Латинска Америка). Има много произведения, включени в популярни и постоянно преиздаваните сборници. Има редица награди, между които и Националната литературна награда „Константин Константинов“ и тази на Министерство на културата и община Сливен.
В момента активно работи в авторския екип на издателство „Златното пате“ и „Издателство Питагор“ по създаването на нови учебници за първокласниците, които евентуално да бъдат одобрени от МОН за догодина; и по учебника „История и цивилизация“ за 5-и клас, предназначен за 2016 - 2017 учебна година.





Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07