„Смъртта на чешкото куче“ е първата книга на полския писател Януш Рудницки (1956) на български. Преводът е на проф. Правда Спасова. Книгата условно е от две части, като във втората Рудницки провокира с разкази за известни писатели, но чрез не най-приятните факти от живота им. Писателят е германист и славист. След въвеждането на военното положение в Полша, като активист на „Солидарност“ Рудницки е интерниран. През 1983 г. емигрира в Германия. Живее между Хамбург, Прага и Варшава. По време на емигрантските си години не прекъсва връзките с полската култура. Има девет книги с разкази на полски език, някои от които е превел на немски сам. Писането му разчита на иронията и гротеската, езикът му е брутален, като взет директно от живота, но както пише на четвърта корица: „Този език конструира и протагониста, и автора. Става дума за език, леко стилизиран с помощта на жаргонни полски фразеологизми, убедителен и конкретен, особено чувствителен към мелодиката на речта“. На срещата на Пролетния базар на книгата в НДК Януш Рудницки демонстрира не само чувството си за хумор и умелото разказване на истории, но и своята гражданска позиция на непримирим критик на обществото и политиците, какъвто е всеки уважаващ себе си писател. Апропо, когато го видяхме и чухме на живо, в много отношения той напомни на българския си колега Людмил Станев.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...